Ейджи Йошикава - Тайко

Но такива замисли винаги зависят и от другите участници в играта. Това, че Нобуо искаше да използва Иеясу като средство в борбата против Хидейоши, само показваше колко малко схваща в какво всъщност се е замесил. Човек, който се опитва да крои хитрости, най-често не разбира добре онези срещу себе си и прилича на ловеца, който, подгонил елена, не може да види планината.

При това съвсем естествено за него бе намерението просто да помогне на Иеясу да се издигне и така да предотврати съсредоточаването на властта в ръцете на Хидейоши. Една нощ, в началото на втория месец, Нобуо прати вестоносец при господаря на Хамамацу. Двамата сключиха таен военен съюз, в основата на който бе уговорката при удобен случай заедно да нанесат удар срещу Хидейоши.

После, на шестия ден от третия месец, внезапно се появиха тримата старши служители, които никой в крепостта не бе виждал от нощта в храма Онджо. Нобуо нарочно ги беше поканил на угощение. От онази случка насетне той бе убеден, че те са предатели и заговорничат с Хидейоши. Само при вида им му прилоша от негодувание.

С привидно безразличие захвана разговор с тримата и след като свършиха с вечерята, изведнъж каза:

— А, Нагато, бих искал да ви покажа един нов вид пушка, който току-що получих от ковачницата в Сакай.

Отидоха в една съседна стая. Нагато се наведе да види оръжието и в този миг слугата на Нобуо с вик:

— По заповед на господаря! — изведнъж го сграбчи изотзад.

— Това е позор! — възмути се Нагато, докато се опитваше да измъкне сабята си от ножницата.

По-силният нападател обаче го повали на земята и сега той можеше само безпомощно да се мята в ръцете му.

Нобуо стана от мястото си и затича из стаята, като викаше:

— Пуснете го! Пуснете го!

Схватката обаче продължаваше. Нобуо вдигна голата си сабя над главата и отново кресна:

— Ако не пуснете това копеле, няма да мога да му отсека главата! Пуснете го!

Убиецът бе хванал Нагато за гърлото, но сега го блъсна настрани. Веднага след това, без да изчака удара на Нобуо, той прониза човека с късата си сабя.

Няколко самураи чакаха пред вратата, за да съобщят, че са убили другите двама служители. Нобуо кимна одобрително, след това обаче въздъхна тежко. Въпреки провиненията им, да погуби своите старши служители, които толкова години го бяха съветвали, беше съвсем безмилостно. С такава жестокост се отличаваше, разбира се, и Нобунага. В неговият случай обаче тя биваше породена от истински гняв и имаше истински поводи. Хората гледаха на суровото насилие на Нобунага като на средство, което да поправи пороците на времето, докато действията на Нобуо бяха плод просто на неговата дребнава отмъстителност.

Убийствата в крепостта Нагашима можеха да предизвикат раздвижване, което като приливна вълна да залее още през същата нощ цялата област. Но старшите служители бяха погубени скришом и веднага на следващия ден Нобуо прати войници, които да превземат крепостите на тримата.

Хората не без основания предполагаха, че наближава нова голяма битка. Още от миналата година нещо тлееше, а пламъкът, който изригна сега, можеше наистина да опожари страната. Всички далеч не само очакваха, а и бяха сигурни какво ще се случи.

Икеда Шоню бе известен с три неща — нисък ръст, смелост и умение да танцува с копие. Беше на четиридесет и осем — възрастта на Хидейоши.

Хидейоши нямаше синове, докато Шоню можеше да се гордее с трима, всичките вече възмъжали. Най-големият, Юкисуке, беше на двадесет и пет и държеше крепостта Гифу; вторият, Терумаса — на двадесет и началник на Икеджири; най-малкият тази година навършваше четиринадесет и продължаваше да живее при баща си.

Шоню познаваше Хидейоши още от времето, когато този се наричаше Токичиро. Оттогава насетне обаче между двамата се беше отворила голяма пукнатина. Шоню обаче също живееше с грижите на времето — след смъртта на Нобунага той, заедно с Кацуие, Нива и Хидейоши, бе един от четиримата определени да се грижат за управлението на Киото. Макар и временна, тази длъжност му даваше високо положение. Освен това в Мино бащата и синовете му владееха три крепости, докато зет им Нагайоши бе началник на крепостта Канеяма.

Не можеше да се каже, че Шоню се справи зле със задачите си. Нямаше и причина да изпитва безпокойство. Хидейоши винаги проявяваше необходимото внимание към своя стар приятел и дори сгоди племенника си Хидецугу за Шонювата дъщеря.