Ейджи Йошикава - Тайко

Когато се оплакваше по този начин, с устата му говореше сякаш Нобунага. Все едно, че бе наследил бащината си форма, но не и съдържанието й.

— Този Хидейоши е направо дързък. Забравя, че е бил служител на баща ми и сега не само налага повинности на останалите живи мои бащини служители, за да построи по-бързо тази огромна крепост, но и се отнася към мен, все едно съм му просто в тежест. Напоследък не се е съветвал с мене за нищо.

Връзките между двамата се бяха прекъснали от единадесетия месец на предишната година насам. Напоследък слуховете, че Хидейоши замислял нещо, без да взема предвид неговото участие, бяха напълно достатъчни да предизвикат подозрения у Нобуо.

Същевременно той изпусна пред своите служители няколко непредпазливи забележки и те твърде скоро се разчуха, така че Хидейоши на свой ред остана подразнен. Вследствие на всичко това Новата година дойде, без двамата да си разменят благопожелания.

По време на празниците, докато Нобуо играеше на топка с придворните дами и оръженосците си, един от самураите му съобщи, че има посетител. Бе Гамо. Той беше две години по-голям от Нобуо и имаше за съпруга сестра му.

— Гамо ли? Идва тъкмо навреме — заяви Нобуо и подритна с изискано движение топката. — Той играе добре. Доведете го веднага в градината.

Служителят си тръгна, но бързо се върна и каза:

— Господарят Гамо отговори, че бърза и ще ви изчака в стаята за гости.

— Ами играта на топка?

— Помоли да ви предам, че не умее да играе.

— Що за недодяланост! — изсмя се Нобуо и оголи два реда изискано почернени зъби.

Няколко дни след посещението на Гамо в крепостта пристигна писмо от него и от Шоню. Нобуо се показа в извънредно добро настроение и бързо повика четирима от своите старши служители, за да им предаде какво пише вътре.

— Утре отиваме в Оцу. Съобщават ми, че Хидейоши ме чака в храма Онджо.

— Дали ще бъдете там в безопасност, господарю? — попита един от четиримата възрастни мъже.

Нобуо се усмихна така, че показа почернените си зъби.

— Хидейоши сигурно се притеснява заради слуха, че сме се скарали. Сигурен съм, че това е причината да иска среща. Не е изпълнявал дълга си към човека, който стои най-близо до покойния му господар.

— Но каква точно е уговорката за тази среща?

— Такава — отвърна уверено Нобуо, — преди време Гамо идва тук и ми каза, че макар да се носи слух за някакви неразбирателства между мене и Хидейоши, този всъщност изобщо няма лошо отношение към мен. Сега ме моли да отида в храма Онджо в Оцу, за да се срещна с него по повод Новата година. Аз сметнах, че няма причина да се отнасям към Хидейоши враждебно и се съгласих да присъствам. Господарите Гамо и Шоню и двамата ме увериха, че ще бъда в пълна безопасност.

С право можеше да се каже, че лекотата, с която Нобуо приемаше за чиста монета всичко писано и казано, се дължеше на полученото от него възпитание. Ето защо възрастните служители бяха още по-склонни към предпазливост и не можеха да скрият подозренията си.

Скупчиха се заедно, за да разгледат писмото на Гамо.

— Няма грешка — обади се единият. — Почеркът изглежда съвсем като неговия.

— Няма как иначе да се постъпи, след като господарите Гамо и Шоню са докарали нещата дотук — обади се друг. — Не бихме могли да пренебрегнем сега усилията им.

Така се реши четиримата старши служители също да придружат Нобуо до Оцу и на следващия ден господарят потегли за там. Щом пристигна в храма Онджо, Гамо веднага побърза да се срещне с него, а малко по-късно се появи и Икеда.

— Господарят Хидейоши пристигна вчера — обяви Шоню — Чака ви.

Мястото за срещата беше вече приготвено в главния храм, където бе отседнал Хидейоши, но след като от учтивост го попитаха кога ще му е удобно да се види с домакина си, Нобуо своенравно отвърна:

— Уморен съм от пътя и утре цял ден ще искам да почивам.

— Е, тогава ще подготвим нещата за вдругиден.

И двамата мъже отидоха да предупредят Хидейоши.

Никой от дошлите в храма нямаше достатъчно време, за да пропилее един ден, но тъй като Нобуо пожела да си почине, всички останали бяха обречени на ненужно бездействие.

При пристигането си синът на Нобунага с раздразнение установи, че главната постройка е заета от Хидейоши и служителите му, докато за неговата свита са оставени по-малките. Когато се уреждаше времето на срещата, той реши да се наложи и действа съвсем по прищявка, но на следващия ден изглежда сам се отегчи и започна да се оплаква.