Ейджи Йошикава - Тайко

— Ще го попитам. Какво точно ще желаете?

— Червена горна дреха с широки ръкави и на едри шарки. За отдолу — червено копринено кимоно, извезано със сребро.

Генба говореше без заобикалки:

— Не е тайна, че се оставих да ме хванат някакви селяни и после да бъда завързан и отведен тук. За мен е срам, че съм бил пленен жив. Целта ми беше все пак да взема главата на господаря Хидейоши, но и това остана неосъществено. Когато ме водят до мястото, където ще бъда убит, навярно ще предизвикам известно оживление в столицата. Жалко е, че нося лоши дрехи като тези, затова, ако ще бъда облечен добре, искам да е в ярките цветове, които обичам на бойното поле. Нека от гърба ми да се вее и знаме. Освен това, за да покажа, че не ме е срам, дето съм бил вързан, искам да ме вържат пред очите на всички, преди да ме качат в колата.

Откровеността наистина беше едно от най-добрите качества на Генба. Когато Хикоемон предаде неговите желания на Хидейоши, този веднага нареди да бъдат пратени необходимите дрехи.

Дойде и денят, в който Генба щеше да загуби главата си. Осъденият се изкъпа и си върза косата. След това облече червеното кимоно и върху него — горната дреха с широки ръкави. Подаде ръце, за да ги вържат и после се качи в колата. Тази година навлизаше в цветущата възраст от тридесет години и всички жалеха за смъртта му.

Колата премина по улиците на Киото и после се върна в Уджи, където на земята беше просната една животинска кожа.

— Можете сам да разрежете стомаха си — предложи палачът на Генба.

Подадоха му една къса сабя, но той само се засмя.

— Няма нужда да правите изключения заради мен.

Така и не развързаха въжетата и го обезглавиха.

Наближаваше краят на шестия месец.

— Трябва строежът на крепостта в Осака да е напреднал — каза веднъж Хидейоши. — Да отидем да видим.

Щом се появи, отговорниците по работата се заеха да му обяснят докъде точно са стигнали. Пресушаваха тресавището при Нанива и вече бяха прокопали канали надлъж и нашир през него. На мястото, определено за града, изникваха първите временни търговски дюкяни. Като погледнеше към морето при сакайското пристанище и устието на река Ясуджи, човек можеше да види стотици лодки, пълни с ломен камък. Платната им бяха толкова нагъсто, че почти се докосваха. Хидейоши застана на мястото, където щеше да се издигне главното укрепление и се загледа навътре към сушата — там сновяха десетки хиляди работници и майстори от всички занаяти. Хората работеха на смени, ден и нощ, за да не се прекъсва работата по строежа.

От всеки род бяха взети работници като военен набор; ако някой от служителите пренебрегнеше това си задължение, го наказваха, независимо от това, колко висок пост заема. За хората от всеки занаят на всяко работно място имаше началници — предприемачи и първомайстори. Отговорностите им бяха ясно определени и ако се откриеше, че някой не се справя добре с работата, веднага го обезглавяваха. Самураите от различни родове, които служеха като надзиратели при работата, не чакаха в такива случаи наказание, а сами си правеха сепуку.

Онова, което обаче най-много занимаваше Хидейоши, беше Иеясу. Още откакто постъпи на служба при господаря Нобунага, той тайно смяташе този човек за най-страховития от всички управници в страната. Сега, след като сам се издигна така близо до върха на управлението, не можеше да си представи, че ще бъде възможно двамата с него да не се сблъскат.

През осмия месец нареди на Цуда Нобукацу да отнесе на Иеясу като подарък една прочута сабя, изработена от Фудо Куниюки.

— Кажете на господаря, че безкрайно се зарадвах на несравнимия съд, който той ми подари при идването на Ишикава Кадзумаса.

Нобукацу тръгна за Хамамацу в началото на месеца и се върна към десетия му ден.

— Токугава бяха така щедри в гостоприемството си, че почти се почувствах неудобно. Наистина бяха много внимателни към мен — разказа той.

— Господарят Иеясу в добро здраве ли ви се видя?

— Стори ми се извънредно добре.

— А редът сред подчинените му?

— Това е нещо, което няма да видите при други родове — послушанието на служителите е наистина пълно.

— Чувал съм, че при него идвали и много нови хора.

— Много изглежда са бивши служители на Такеда.

Докато говореше с Нобукацу, Хидейоши изведнъж си помисли с удивление за разликата във възрастта между него и Иеясу. Той с положителност беше доста по-възрастен от господаря на Токугава. Иеясу бе на четиридесет и една, Хидейоши — на четиридесет и шест, значи има разлика от пет години. Но сега Иеясу му даваше повод за тревога много повече, отколкото на времето Шибата Кацуие, който пък беше далеч по-възрастен от Хидейоши.