Ейджи Йошикава - Тайко

Кадзумаса наистина беше твърде сведущ в строежа на крепости. Обикновено такива планове оставаха в пълна тайна и надали някой би ги показал на служител от съперническа област, но Кадзумаса остави настрана своите съмнения относно намеренията на Хидейоши и заразглежда чертежите.

Знаеше, че домакинът му няма да се захване с нещо малко, но размахът на замисъла наистина го порази. През времето, когато Осака бе седалище на монасите-воини от Хонганджи, тяхната крепост заемаше площ от сто на сто разкрача. Хидейоши възнамеряваше това да стане основата за новото главно укрепление. Взе предвид разположението на местността — реки, планини и крайбрежие; сравни предимствата и недостатъците на всяко едно място и възможностите то да бъде отбранявано и нападано. Главното укрепление и двете други встрани от него бяха поотделно заобиколени с пръстени насипи. Обиколката на външните стени беше над шест левги. Най-високата постройка вътре в двора беше пететажна кула, снабдена с отверстия, през които да се пускат стрели. Керемидите щяха да са позлатени.

Стреснатият Кадзумаса можеше само мълчаливо да се диви на това, което вижда пред себе си. Но погледът му засега бе обхванал само част от плана. Ровът около крепостта щеше да черпи вода от реката Йодо. Чрез процъфтяващия град Сакай наблизо Осака се свързваше с множество търговски пътища за Китай, Корея и Югоизточна Азия. Близките планински вериги Ямато и Кавачи осигуряваха естествена защита. Пътищата за Санин и Саньо свързваха Осака по суша и море с Шикоку и Кюшу и я превръщаха във врата към всички отдалечени области. Мястото далеч превъзхождаше Адзучи на Нобунага като средище на най-важната крепост в страната и седалище на нейния управител. Кадзумаса не успяваше да намери и един недостатък.

— Какво смятате? — попита Хидейоши.

— Напълно безупречно. Това е голям замисъл — отвърна Кадзумаса.

Нямаше какво повече да каже.

— Мислите ли, че сме предвидили всичко?

— Та когато бъде завършен, това ще е най-големият укрепен град в страната.

— Точно така исках и да бъде.

— Кога очаквате края на строежа?

— Бих искал да се пренеса, преди да е свършила годината.

Кадзумаса премигна недоверчиво.

— Какво?! До края на годината ли?

— Е, приблизително.

— Та строеж с такива размери би могъл да отнеме десет години.

— За десет години светът ще се е променил, а аз ще съм остарял — засмя се Хидейоши. — Наредил съм на началниците на работата да завършат вътрешността на постройката, заедно с украсата, за три години.

Не мога да си представя, че лесно ще може да накарате майсторите и работниците да се трудят с такава бързина. А ще са ви необходими и огромни количества камък и дървесина.

— Дървесината се доставя от двайсет и осем области.

— И от колко работници ще имате нужда?

— За това не съм сигурен. Допускам, че доста над сто хиляди. Според моите чиновници, само за да се изкопаят вътрешния и външния ров ще са нужни шейсет хиляди, които да работят ежедневно в течение на три месеца.

Кадзумаса млъкна. Огромната разлика между този план и крепостите Окадзаки и Хамамацу в неговата родна област му подейства потискащо. Но дали Хидейоши настина ще успее да докара в Осака, напълно лишена от залежи на камък, големите каменни блокове, от които се нуждае? И откъде се надява да набави в тези тежки времена грамадните суми, необходими за заплащане на работата? Питаше се дали големите замисли на този човек са в действителност нещо повече от перчене.

В същото време Хидейоши изглежда се сети за нещо много спешно, повика писаря си и започна да му диктува писмо. Напълно забравил за присъствието на Кадзумаса, той провери текста, кимна одобрително и захвана диктовката на следващото послание. Дори да не би искал да чуе какво се говори, Кадзумаса седеше точно пред своя домакин и не можеше да пропусне думите му. Явно ставаше въпрос за извънредно важно писмо до рода Мори.

Кадзумаса повторно се почувства притеснен и неуверен как да постъпи.

— Изглежда имате твърде неотложни задължения — каза той. — Да се оттегля ли?

— Не, не, няма нужда. След минута ще съм свършил.

Хидейоши продължи с писмата. Беше получил от един от членовете на рода Мори поздравления за победата над Шибата. Сега, под предлог, че разказва за хода на сражението при Янагасе, той всъщност искаше от изпратилия посланието да определи своето отношение към бъдещето на рода си. Писмото беше поверително и извънредно важно.