Ейджи Йошикава - Тайко

— Кацуие вече напусна този свят — започна пратеникът, — и вие трябва да приемете Хидейоши като негов заместник. Стане ли това, ще сте свободен да се върнете в родната си област и в своята крепост.

Генба се изсмя.

— Кацуие беше Кацуие. Невъзможно е Хидейоши да заеме сега неговото място. Моят господар посегна на живота си и аз не възнамерявам да остана още дълго на този свят. Никога няма да служа на Хидейоши, дори и да ми даде власт над цялата държава.

След този пратеник Хикоемон беше вторият по ред, който отиваше при Генба. Тръгна със съзнанието, че го чакат трудности. Както и можеше да се очаква, и той не успя да накара затворника да промени решението си.

— Как мина? — попита Хидейоши.

Близо до него от една сребърна кадилница се вдигаше дим, който да пропъжда комарите.

— Изобщо не прояви внимание към това, което казах — отвърна Хикоемон. — Замоли ме само да му отрежа главата.

— Ако това е бил единственият му отговор, неуместно е да продължаваме с настояванията.

Хидейоши изглежда се отказа от намерението да убеждава Генба и бръчките по лицето му се изгубиха.

— Знам на какво разчитахте, господарю, но се боя, че не успях да се справя особено успешно със задачата си.

— Няма нужда да се извинявате — успокои го Хидейоши. — Макар и да е затворник, Генба явно не иска да отстъпи пред мен, само за да спаси живота си. Чувството му за чест е изключително. Жалко е, че ще загубим един толкова сърцат и смел мъж, но пък стига да се беше оставил да го склоните и да бе преминал на наша страна, и това можеше да убие моето уважение към него. Вие сте самурай и добре сте знаели това вътре в себе си, така че обяснимо е, защо не сте успели да разубедите човека.

— Простете ми.

— Аз съжалявам, че ви отнех време с това. Но не каза ли Генба нещо друго?

— Попитах го защо не е предпочел да загине на бойното поле, а вместо това избяга в планината и беше хванат там от някакви селяни. Попитах го и защо още продължава да е пленник и чака да го обезглавят, вместо сам да си отнеме живота.

— И какво отвърна той?

— Попита ме как мисля — дали сепуку или смъртта на бойното поле са най-голяма чест за самурая. После каза, че той самият бил на различно мнение — смятал, че войнът трябва да направи всичко по силите си, за да остане жив.

— И какво друго?

— Когато избягал от сражението при Янагасе, още не знаел дали Кацуие е жив или мъртъв, затова се опитал да се върне в Китаношо и оттам да го подпомогне за ответния удар. По пътя обаче болката от раните станала нетърпима и той спрял в една селска къща, за да помоли за мокса.

— Тъжно… тъжно, наистина.

— Освен това много спокойно добави, че приел срама бъде взет като пленник, понеже, ако стражите биха му оставили възможност, щял да избяга, да ви издебне и да посегне на живота ви. Така можело да укроти гнева на Кацуие и да помоли за прошка заради грешката, която направил при проникването си зад нашите редици край Шидзугатаке.

— Това наистина е нещо, достойно за уважение.

Хидейоши не се шегуваше и в очите му се появиха сълзи на съчувствие.

— Вина на Кацуие е, че не успя да използва такъв човек и напразно го прати на смърт — продължи той. — Е, ще му позволим това, което иска — да умре достойно. Погрижете се вие за това, Хикоемон.

— Разбирам, господарю. Тогава може би утре?

— Колкото по-скоро, по-добре.

— А къде?

— В Уджи.

— Да го разведат ли, за да го видят хората?

Хидейоши се замисли за малко.

— Предполагам такова ще е желанието на самия Генба. Преведете го през столицата и наредете след това да го обезглавят в полето край Уджи.

На следващата сутрин, тъкмо преди Хикоемон да е тръгнал за Уджи, Хидейоши му даде две копринени кимона.

— Допускам, дрехите на Генба са мръсни. Дайте му тези, за да посрещне смъртта в тях.

И така, Хикоемон пришпори коня си към Уджи, за да се срещне с Генба, когото сега охраняваха още по-строго.

— Господарят Хидейоши повели да бъдете разведен по улиците на Киото и после, както пожелахте, да ви обезглавят в полето при Уджи — каза той.

Затворникът не изглеждаше ни най-малко опечален от чутото.

— Благодарен съм ви — отвърна той любезно.

— Господарят ви праща и тези дрехи.

Генба погледна кимоната и каза:

— Наистина съм трогнат от вниманието на господаря Хидейоши. Не намирам обаче, че гербът и кройката ще ми подхождат. Моля, върнете ги.

— Няма да ви подхождат ли?

— Това са дрехи, каквито би носил пехотинец. Ако аз, племенник на господаря Кацуие, мина с тях по улиците на града, така само ще посрамя своя покоен чичо. Това, с което съм облечен, може да е изпокъсано, но въпреки мръсотията от битките бих предпочел да бъда разведен в него. Ако пък господарят Хидейоши би поискал да ми позволи да си сложа ново кимоно, ще помоля за нещо малко по-подходящо.