Ейджи Йошикава - Тайко

— Моите служители пият саке в Стаята с върбите — каза Хидейоши. — Идете и вие при тях. Бих искал да присъствам и аз, но ще си легна рано заради настинката.

Взе подписаните листове и се върна в своята спалня в храма.

Тази нощ Нобуо така и не се успокои. Вечеря заедно със служителите и прислугата си, монасите и дори монахините-деви от съседното светилище. Изглеждаше бодър и говореше на висок глас, но щом всички си тръгнаха и отново остана сам, започна постоянно да пита оръженосците и самураите от стражата:

— Колко е часът сега? Още ли не са се върнали старшите служители от главния храм?

След време се появи само единият от мъжете.

— Сам ли сте, Сабуробей? — попита го подозрително Нобуо.

В израза на лицето на човека имаше нещо неестествено, което предизвика дори у Нобуо безпокойство. Старият човек се просна по очи на пода, притисна о него двете си ръце и просто не успяваше да вдигне поглед. Нобуо дочу ридания.

— Какво има, Сабуробей? Нещо случи ли се, докато разговаряхте с Хидейоши?

— Срещата беше много мъчителна.

— Какво?! Да не ви е повикал, за да ви мъмри?

— Ако беше само това, нямаше да се случи нищо. Стана нещо съвсем неочаквано. Оказахме се принудени да подпишем писмени обещания. Бъдете решителен, господарю.

След това предупреждение Сабуробей разкри изцяло намеренията на Хидейоши и накрая завърши:

— Знаехме, че ако кажем „не“, той ще ни погуби на място, така че нямаше какво друго да направим, освен да подпишем. По-късно намерих сгоден случай, докато пиехме саке със служителите му и изтичах дотук сам. Щом открият, че ме няма, ще се вдигне страшен шум. На това място не сте в безопасност, господарю. Трябва незабавно да си тръгнете.

Устните на Нобуо бяха загубили всякакъв цвят. По погледа му се разбираше, че е чул едва половината от казаното от неговия служител. Сърцето му биеше като камбана при пожар и той едва успяваше да се сдържа на едно място.

— Но… тогава… какво стана с другите?

— Дойдох дотук сам. Не знам какво става с тях.

— Но и те са подписали клетвите, така ли?

— Да, подписаха.

— И значи още пият заедно със служителите на Хидейоши? Грешно мнение съм имал за тях. Та това са зверове!

Изправи се и докато продължаваше да хули своите служители, сграбчи сабята от ръцете на застаналия зад него оръженосец. Излезе с бърза крачка от стаята, а стреснатият Сабуробей се спусна подире му. Опитваше се да разбере къде отива неговият господар. Нобуо се обърна, сниши глас и поиска незабавно да му доведат кон.

— Изчакайте за миг, господарю.

Разбрал какво мисли да направи Нобуо, Сабуробей сам се затича към конюшните.

Конят беше един хубав доралия, наречен Боздуган. Веднага щом се озова на седлото, Нобуо препусна през задната порта под прикритието на нощта. До следващия ден никой не научи къде е отишъл. Естествено, срещата му с Хидейоши беше отложена под предлог, че се е разболял и този се върна спокойно в Осака, сякаш тъкмо това и бе очаквал.

Нобуо се прибра в Нагашима, затвори се в крепостта и не пожела да се покаже дори пред служителите си, все така под предлог, че е болен. Усамотението му обаче не беше просто следствие от престорена болест. Здравето му наистина се разклати. Само лекарят влизаше и излизаше постоянно от вътрешните покои и макар сливите зад крепостта да бяха цъфнали, от двора вече не се чуваше музика и градината стоеше пуста и тиха.

От друга страна, в града долу и по целите области Исе и Иега се разнесоха какви ли не слухове. Бягството на Нобуо от храма Онджо засили общите подозрения.

Досущ сякаш се бяха наговорили, старшите служители на Нобуо също се затвориха в своите крепости и така и не дойдоха в Нагашима. Това само подхрани мълвата и влоши подозренията по цялата област. Трудно бе да се открие истината, но бе сигурно, че разпрата между Нобуо и Хидейоши отново се е разгоряла.

Естествено, на първо място беше въпросът за положението на Нобуо. Изглежда, той все пак имаше на кого да разчита. По природа този човек беше трудно повратлив и вярваше най-вече на тайни заговори и споразумения. Макар винаги да изглеждаше в добри отношения със съюзниците си, Нобуо не пропускаше също да намекне, че има други приятели, които да го подкрепят, ако нещата се развият не според желанията му. Никога не можеше да бъде спокоен, без да има в запас някой таен съюзник.

Сега Нобуо се сети за единствената влиятелна личност, която още стои в сянка. Ставаше дума, разбира се, за спящия дракон от Хамамацу, господаря Токугава Иеясу.