Ейджи Йошикава - Тайко

Нохачиро погледна повторно и сега със сигурност забеляза човек, навел се на пътеката до оризището.

— Разбери какво прави?

Нохачиро се завтече по тясната пътечка. Във всички области бе правило това, което изглежда и най-малко подозрително, незабавно да бъде разследвано. Областните служители бяха особено чувствителни относно границите си и появата на чужденци.

Нохачиро се върна и доложи:

— Казва, че е продавач на игли от Овари. Носи изцапано бяло памучно наметало. Ето защо оттук ви напомня на чапла. Дребничък е и има лице като на маймуна.

— Ха-ха! Не чапла или сврака, а маймуна, а?

— И е приказлив, освен това. Обича да говори големи приказки. Докато го разпитвах, се опита да обърне нещата наопаки. Попита ме кой ми е господар, а когато му казах кой сте, се изправи и погледна много дръзко насам.

— И какво правеше така наведен?

— Каза ми, че ще отседне за през нощта в странноприемница в Магоме и сега събира водни охлюви, за да ги изяде вечерта.

Кахей видя, че Хийоши е продължил по пътя и сега върви пред тях.

Попита Нохачиро:

— Нали нямаше нищо подозрително у него?

— Нищо не съм забелязал.

Кахей наново стисна поводите.

— Човек не трябва да вини хората от ниско потекло за държанието им.

После подкани хората си с кимване на глава и им каза:

— Да вървим.

Не им отне много време да настигнат Хийоши. Тъкмо когато го задминаваха, Кахей небрежно се огледа наоколо. Разбира се, Хийоши беше излязъл от пътя и почтително бе коленичил под един ред дървета. Погледите им се срещнаха.

— Само минута — Кахей спря коня си, обърна се към слугите и каза: — Доведете продавача на игли при мене — и без да се обръща към никого в частност, добави с нотка на удивление в гласа: — Необичаен момък… да, в него има нещо различно.

Нохачиро реши, че това е някаква нова прищявка на господаря му и се затича незабавно.

— Хей! Продавачо на игли! Моят господар иска да ти каже нещо. Ела с мен.

Кахей погледна надолу към Хийоши. Какво толкова привлекателно намира в този нисък, нечистоплътен момък? Не беше приликата му с маймуна, на която едва бе обърнал внимание. Повторно се втренчи съсредоточено в Хийоши, но не можеше да опише с думи това, което усещаше. Нещо едновременно сложно и безформено го притегляше — очите на момчето! Наричат очите огледало на душата. Не виждаше почти нищо друго ценно в това сбръчкано малко създание, ала погледът на очите му бе пълен с толкова веселост, че някак освежаваше и сякаш съдържаше в себе си… какво ли? Непобедима воля или може би въображение, което не познава граница?

„Същински магнетизъм“, помисли си Кахей и реши, че това странно на вид момче му се нрави. Ако беше по-изчерпателен в наблюденията си, щеше да открие, скрити под черния прах от пътуването, две червени като петльов гребен уши. Не забеляза също, че макар Хийоши да бе все още млад, голяма надареност, която щеше да прояви през следващите години, вече се четеше по бръчките на челото му, които го правеха на пръв поглед да изглежда като старец. Проницателността на Кахей просто не стигаше толкова надалеч. Изпитваше към Хийоши необичайна привързаност, примесена с някакъв род очакване.

Неспособен да се освободи от това усещане, но без да каже на момчето и дума, той се обърна към Нохачиро с думите:

— Вземете го със себе си — стегна юздите и отново потегли в галоп.

Предната порта, която гледаше към реката, бе отворена и няколко слуги го очакваха. Наблизо пасеше вързан кон. Явно в негово отсъствие бе дошъл посетител.

— Кой е тук? — попита той, докато слизаше от седлото.

— Вестоносец от Сумпу.

Кахей даде знак, че е разбрал и влезе вътре. Сумпу беше столицата на рода Имагава. Вестоносците тук не бяха особено редки, но сега той бе зает с мисли за срещата в крепостта Хикума и съвсем забрави за Хийоши.

— Хей, ти, накъде си се запътил така? — се провикна пазачът, щом Хийоши се накани да последва слугите през портата. Ръцете и увитият в слама вързоп, който носеше, бяха изпопръскани с кал. Петънцата кал, които засъхваха по лицето му, го смъдяха. Дали пазачът не си помисли, че Хийоши му се присмива и нарочно бърчи нос насреща му? Той протегна ръка да сграбчи момчето за врата.

Хийоши отстъпи назад и отвърна:

— Аз продавам игли.

— Търговците не минават през тази врата без разрешение. Махай се!

— По-добре питай първо господаря си.

— И защо да го правя?

— Последвах го дотук, защото той нареди така. Пристигнах заедно със самурая, който току-що влезе.