Ейджи Йошикава - Тайко

— Кой е там?

— Аз съм.

— Хийоши ли?

— Да.

— Къде беше? Идваш последен. Всички се разтревожихме — смъмри го един от мъжете.

— Съжалявам, че закъснях — отвърна той, като се приближаваше към множеството. Трепереше. — Къде е господарят Шичинай?

— Ето го там. Иди му се извини. Наистина е сърдит.

Няколко души от групата стояха около Шичинай и разговаряха.

— Това Маймунката ли е? — попита предводителят, като се огледа. Хийоши се приближи към него и се извини, задето е закъснял.

— Какво ти се случи?

— През деня бях задържан в плен от един служител на рода Сайто — призна Хийоши.

— Какво? — Шичинай и всички останали се загледаха неспокойно в него, уплашени, че заговорът им е разкрит.

— Тъпак такъв! — без предупреждение той сграбчи Хийоши за яката, придърпа го рязко към себе си и грубо попита:

— Къде и от кого беше задържан? И каза ли му нещо?

— Казах му.

— Какво говориш?

— Ако не му бях казал, нямаше да съм жив. Нямаше сега да съм тук.

— Копеленце! — Шичинай здраво разтресе Хийоши. — Глупак! Пропял си, за да спасиш жалката си кожа. Заради това ще станеш първата жертва на тазвечерното кръвопролитие!

Шичинай го пусна и се опита да го срита, по Хийоши ловко отскочи и избягна удара. Двамата мъже, които бяха най-близо до него, го сграбчиха за китките и му ги извиха зад гърба. Като се бореше да се освободи, Хийоши на един дъх изрече:

— Бъдете разумни. При все че са ме хванали и съм проговорил, изслушайте ме. Те са служители на господаря Досан.

Всички добиха облекчен вид, но все още пазеха някои съмнения.

— Добре, тогава кои бяха?

— Беше къщата на Акечи Мицуясу. Бях задържан не от него, а от племенника му Мицухиде.

— А, храненикът на Акечи — промърмори някой.

Хийоши погледна обадилия се, после премести поглед върху цялото множество.

— Този господар Мицухиде иска да се срещне с нашия водач. Дойде тук с мен. Ето там е. Господарю Шичинай, искате ли да отидете да се срещнете с него?

— Племенникът на Акечи Мицуясу е дошъл тук с теб ли?

— Да.

— Каза ли на Мицухиде всичко за тазвечерния план?

— Дори да не бях, той сам щеше да се досети. Страшно е умен.

— Защо е дошъл?

— Не знам. Каза ми само, че трябва да го доведа дотук.

— И ти го доведе?

— Нямаше какво друго да направя.

Докато Хийоши и Шичинай разговаряха, мъжете наоколо им преглъщаха тежко и слушаха. Накрая Шичинай разреди напрежението с едно цъкане на езика. После излезе напред и попита:

— Е, добре, къде е този Акечи Мицухиде?

В същия момент изотзад се чу глас:

— Мъже на Хачисука! Дошъл съм при вас. Искам да се срещна с господаря Шичинай.

Всички се извърнаха зашеметени и изненадани към гласа. Мицухиде се беше приближил незабелязан и спокойно ги наблюдаваше.

Шичинай се почувствува малко объркан, но като предводител излезе напред.

— Вие ли сте Хачисука Шичинай? — попита Мицухиде.

— Аз съм — отвърна Шичинай с високо вдигната глава. Беше пред хората си, а и за ронините бе обичайно да не се държат смирено пред самураи, които служат на господар или дори пред воини с по-високо положение.

Макар Мицухиде да беше въоръжен с копие, той се поклони и заговори учтиво:

— Чест е да се срещна с вас. Чувал съм отпреди името ви, както и почитаемото име на господаря Короку. Аз съм Акечи Мицухиде, служител на господаря Сайто Досан.

Учтивостта на поздрава остави Шичинай леко вцепенен.

— Е, какво искате? — попита той.

— Плана ви за тази вечер.

— И какво за този план? — попита Шичинай с престорено безразличие.

— Свързано е с подробностите, които научих от продавача на игли и които ме накараха да дойда тук възможно най-бързо. Тазвечерното безчинство… неучтиво е навярно да го наричам безчинство… но от гледна точка на военната стратегия то е много лошо замислено. Не мога да повярвам, че това е хрумване на господаря Досан. Бих искал от вас незабавно да се откажете от него.

— Никога! — провикна се надменно Шичинай. — Това не става по мои заповеди. Нарежданията идват от господаря Короку, по молба на господаря Досан.

— Такова и предполагах, че е положението — отвърна Мицухиде с обичаен тон. — Естествено, вие няма да се откажете на своя глава от замисленото. Моят братовчед Мицухару отиде в Сагияма да разговаря с господаря Досан. Трябва да се срещне с нас тук. Молбата ми е всички да останете тук, докато той дойде.

Мицухиде бе винаги учтив с всички и същевременно — решителен и смел. Въздействието на любезността обаче е в зависимост от човека, с когото се разговаря и понякога тя може да доведе едната от страните до надменност.