Ейджи Йошикава - Тайко

„Мх! Незначителен младок. Лъха на ученост, но не е нищо повече от неопитен новак“, помисли си Шичинай.

— Няма да чакаме! — викна той и натъртено добави: — Господарю Мицухиде, не си пъхайте носа, където не му е работа. Вие сте само безполезен натрапник. Не сте ли на издръжка на своя вуйчо?

— Няма време да мисля за това какво положение заемам. А сега става дума за нещо от изключителна важност за дома на моя господар.

— Ако смятахте, че е така, щяхте да се подготвите с доспехи и припаси и да държите като нас факел, и щяхте да бъдете в първата редица на нападателите на Инабаяма.

— Не, не бих могъл да направя това. Малко е трудно да бъдеш служител.

— И как така?

— Не е ли господарят Йошитацу наследник на господаря Досан? Ако господарят Досан ни е повелител, то такъв ни е и господарят Йошитацу.

— Ала ако се превърне във враг?

— Та това е срамно. Нима е редно баща и син да вадят лъкове и да стрелят един срещу другиго? На тази земя няма примери дори птици или зверове да вършат нещо толкова недостойно.

— Доста сте досадлив. Защо просто не си идете у дома и не ни оставите на мира?

— Не мога да постъпя така.

— А?

— Няма да си тръгна, преди Мицухару да е дошъл дотук.

Шичинай за първи път долови силата на решимостта в гласа на младия човек пред себе си. Видя също и сериозни намерения в копието, което Мицухиде държеше.

— Мицухиде! Там ли си? — Мицухару се появи бежешком, като едва си поемаше дъх.

— Насам. Какво стана в крепостта?

— Напразно беше — Мицухару стисна силно ръката на братовчеда си. Раменете му се повдигаха тежко.

— Каквото и да става, господарят Досан не иска дори да чуе за отказ от плана. Не само той, а и баща ми казаха, че това било нещо, в което ние като по-млади не трябвало да се месим.

— Дори и чичо ли?

— Да, беше бесен. Бях готов да заложа за това живота си и направих всичко, което можех. Положението е просто отчайващо. Отрядите изглежда се готвеха да напускат Сагияма. Страхувах се, че градът може вече да е предаден на огъня, така че дойдох колкото можех по-бързо. Какво ще правим сега, Мицухиде?

— Господарят Досан твърдо ли е решил да изгори Инабаяма, без значение какво може да се случи?

— Няма изход. Изглежда, всичко, което можем да сторим, е да изпълним дълга си и да загинем в негова служба.

— Това пък никак не ми харесва! Ако ще и той да е наш господар и повелител, никак не трябва човек да умира заради такова недостойно дело. Такава смърт няма да е по-добра от кучешката.

— Добре, но какво можем да направим?

— Ако градът не бъде подпален, силите от Сагияма надали ще потеглят. Трябва да се справим с източника на пожара, преди той да е започнал.

Гласът на Мицухиде звучеше, сякаш е на друг човек. Обърна се с лице към Шичинай и останалите и приготви копието си. Шичинай и хората му се разпръснаха в кръг.

— Какво си мислиш, че вършиш? — излая Шичинай на Мицухиде. — Да вадиш копие срещу нас? И при това калпаво?

— Точно това правя — гласът на Мицухиде бе твърд. — Никой няма да напусне това място. Ако обаче промените мнението си, подчините ми се и се откажете от мисълта за тазвечерното безчинство, и ако се върнете в село Хачисука, ще пощадим живота ви и аз ще ви обезщетя колкото мога най-добре. Е, какво ще кажете?

— Сериозно ли мислиш, че можем сега да си тръгнем?

— Това е решителен момент. Може да се стигне до провала на целия род Сайто. Искам да предотвратя нещо, което би причинило падането и на Инабаяма, и на Сагияма.

— Глупак! — провикна се някой сърдито. — Още имаш мокро около ушите. Да не мислиш, че можеш да ни спреш? Опиташ ли се, ще бъдеш първият, когото ще убием.

— От самото начало бях готов да умра — веждите на Мицухиде бяха извити като на демон. — Мицухару! — извика той, без да променя положението, в което бе застанал. — Това е бой до смърт! С мене ли си?

— Разбира се! Не се бой за мене.

Мицухару вече бе извадил дългата си сабя от ножницата и бе опрял гръб до този на Мицухиде.

Като поддържаше още един лъч надежда, Мицухиде пак се обърна към Шичинай:

— Ако се боите да не загубите лице, когато се върнете в Хачисука, какво ще кажете да ме вземете със себе си като заложник, колкото и недостоен да съм? Ще отида при господаря Короку и ще обсъдя с него добрите и лошите страни на тази цялата работа. Така ще можем да приключим всичко, без да проливаме кръв.

Колкото и да бяха търпеливи и благоразумни, тези думи бяха приети само като хленч. Повече от двадесет мъже от Хачисука стояха срещу двама.