Ейджи Йошикава - Тайко

— Скоро ли ще съмне?

Изчезна от прозореца, отвори кепенците на терасата и вдигна поглед към бледнеещата луна.

— Още не е пропял петелът, значи има доста време до утрото.

— Продавачо на игли… или не, ще те наричаме Маймунката… защо метеш градината посред нощ?

— Нямах нищо за вършене.

— Няма да е зле навярно да си подремнеш.

— Вече спах. Когато съм спал известно време, не знам защо, но не мога повече да лежа на едно място.

— Виждаш ли някакви сандали?

Хийоши бързо намери чифт нови сламени сандали и ги сложи така, че Кахей лесно да успее да стъпи в тях.

— Заповядайте, господарю.

— Пристигна едва днес и казваш, че си спал достатъчно. Как така вече си разбрал кое къде се намира?

— Моля да ме извините, господарю.

— За какво?

— Изобщо не съм подозрителен. В къща като тази, обаче, когато чувам различни звуци, дори докато спя, мога да е досетя за разположението на това или онова, за размера на двора, за канализацията и за мястото на огньовете.

— Хм. Разбирам.

— От по-рано забелязах къде са сламените сандали. Хрумна ми, че някой може да излезе и да поиска сандали.

— Съжалявам. Бях въобще забравил за теб.

Хийоши се засмя, но не отговори нищо. Макар да беше само момче, изглежда не уважаваше много Кахей. Този го разпита после за произхода му и дали се надява да служи някому. Хийоши го увери, че се надява. Храни големи надежди за бъдещето и откакто е навършил петнадесет, обикаля из областите на страната.

— Две години си обикалял областите пеш и си искал да служиш на някой самурай ли?

— Да.

— А защо тогава си все още продавач на игли? — попита без заобикалки Кахей. — Да търсиш две години и да не си намериш господар — чудя се дали всичко с тебе е наред.

— Имам добрите и лошите си страни — също като всеки друг човек. От първо смятах, че кой да е господар и кой да е самурайски дом ще свърши работа, но веднъж излязъл по широкия свят, почнах да мисля по-иначе.

— По-иначе ли? И как?

— Като обикалях и гледах военното съсловие като цяло — добрите пълководци, лошите пълководци, господарите на големи и малки области — взех да мисля, че няма нищо така важно, както да си избереш господар. Ето защо реших да продължа да си продавам игли и преди да се усетя, бяха минали вече две години.

Кахей го намери за умен, но в него имаше и нещо от глупака. И макар това, което каза, да не бе лишено от известна истина, то звучеше много претенциозно и малко не за вярване. Едно нещо обаче беше вън от съмнение — това не е обикновен младеж. И той веднага реши да наеме Хийоши за слуга.

— Ще ми станеш ли слуга?

— Благодаря, господарю. Ще се опитам — отвърна момчето без особено въодушевление в гласа.

Кахей остана недоволен от вялия отговор на Хийоши, но съвсем не му хрумна, че той, новият господар на този скитат момък, облечен само с тънко памучно наметало, сам може да не е съвършен в нещо.

Също като самураите от другите родове, тези от Мацушита бяха усърдно обучавани в бойна езда. С пукването на зората те наизлизаха с дървени мечове и копия в ръце от спалните си и отидоха на широкото поле пред хамбара за ориз.

— Хяааа!

Копие се удряше о копието, меч — о меча. Сутринта те до един, чак до нископоставените самураи в кухнята и мъжете, които се редуваха на пост, дадоха всичко от себе си и се върнаха от полето с ярко почервенели от напрежението лица. Скоро всички узнаха, че Хийоши е бил взет за слуга. Конярите се отнасяха с него като с обикновен новак и го разкарваха насам-натам.

— Хей, Маймунке! Отсега нататък всяка сутрин, след като изведем конете на паша, ще чистиш конюшнята. Заравяй фъшкиите в онзи там бамбуков гъсталак.

След като свърши с чистенето на тора, един от по-старите самураи му каза:

— Напълни големите ведра с вода.

И така и продължи:

— Нацепи дърва за огъня.

Докато цепеше дърва, му казваха да свърши нещо друго. Накратко, стана слуга на слугите.

Отначало го харесваха. Хората говореха:

— Така е, нищо не може да го ядоса. Хубавото при него е, че каквото и да му кажеш да свърши, никога няма да се нацупи.

Младите самураи го обикнаха, но така, както децата обикват нова играчка и понякога му даваха подаръци. Не след дълго обаче хората почнаха да се оплакват от него.

— Все възразява.

— Подмазва се на господаря.

— Прави хората на глупаци.

Понеже младите самураи вдигаха много шум за дреболии, от време на време оплакванията от Хийоши стигаха до ушите на Кахей.

— Нека да го видим как ще привикне — казваше той на служителите си и оставяше нещата постарому.