Ейджи Йошикава - Тайко

Това, че съпругата и децата на Кахей все питаха за Маймунката, още повече сърдеше останалите младежи в дома. Озадачен, Хийоши реши, че е трудно да се живее между хора, които не искат да се посветят на работата, както правеше той самият.

Докато живееше в прислужническия свят на дребнавите чувства, Хийоши изучаваше човешката природа. Като взимаше за основа на сравнението си рода Мацушита, успя да разбере силните и слабите страни на големите родове покрай крайбрежния път. И се радваше, че е станал слуга. Сега отчасти можеше да схване същинското състояние на страната, което му бе трудно да долови, докато странстваше от място на място. Един обикновен слуга, който работи само за да се препитава и да оцелее, надали знае какъв е в действителност светът. Умът на Хийоши обаче винаги бе буден. Беше все едно да гледаш камъчетата върху дъска за го и да се догаждаш какви ходове правят играчите.

Вестоносците от Имагава в Суруга идваха често, както и тези от съседните области Микава и Кай. Почна да долавя закономерността в пристиганията им и заключи, че Имагава Йошимото, господарят на Суруга, се опитва да се домогне до върховната власт в страната. Осъществяването на целта му навярно бе още много далеч, но той вече правеше първите стъпки към влизането в столицата Киото, привидно за да защити шогуна, а всъщност, за да управлява страната от негово име.

На изток бяха могъщите Ходжо от Одавара, Такеда от Кай бяха на северната страна, а пътят, който води към столицата, бе препречен от владенията на Токугава от Микава. Заобиколен по този начин, Йошимото се беше опитал първо да покори Микава. Токугава Кийоясу, господар на Микава, му се подчини и се примири с това да бъде негов служител. Синът на Кийоясу, Хиротада, не го надживя с дълго и неговият наследник Иеясу сега живееше като заложник в Сумпу.

Йошимото бе направил един от собствените си служители управител на крепостта Окадзаки и му бе предал управлението на Микава и сбора на данъците. Служителите на Токугава биваха със сила принуждавани да следват Имагава и всички приходи и военни доставки на областта, като се изключат ежедневните разходи, отиваха в крепостта на Йошимото в Суруга. Хийоши намираше бъдещето на Микава за наистина мрачно. От пътуванията си като търговец знаеше, че тамошните хора са упорити и горди и няма завинаги да се подчиняват покорно.

Родът, който наблюдаваше най-внимателно обаче, бяха разбира се Ода от Овари. Макар сега да беше далеч от Накамура, Овари бе неговото родно място и домът на майка му. Видени от богатия имот в Мацушита, бедността и малките размери на Овари трудно можеха да се сравнят с други области, с изключение на Микава. Противоположността с изтънчените и благоденстващи владения на Имагава бе особено поразителна. Родното му село в Накамура бе бедно, също като собственият му дом. Какво ще стане с Овари? Мислеше си, че някой ден от неговата бедна пръст може да израсне нещо достойно. Презираше префинените обноски и на богатите, и на бедните във владенията на Имагава. Подражаваха на държанието в двора — нещо, което Хийоши от отдавна смяташе за опасно.

Напоследък вестоносците пристигаха по-често. За Хийоши това значеше, че се водят преговори областите Суруга, Кай и Сагами да бъдат свързани в съюз за ненападение, чието средище ще е родът Имагава. Главното действащо лице беше, разбира се, Имагава Йошимото. Преди да потегли начело на голяма войска към столицата, той трябва да си осигури верността на Ходжо и Такеда. Като първа стъпка Йошимото бе решил да омъжи дъщеря си за най-стария син на Такеда Шинген и да уреди сватбата на някоя от дъщерите на Шинген в дома на Ходжо. Това, редом с военните и стопанските съглашения, правеше от Имагава сила, с която трябва да се съобразяват по източното крайбрежие. Могъществото се отразяваше на служителите на Имагава. Мъж като Мацушита Кахей се различаваше от близките служители на Йошимото, но и той също имаше несравнимо повече богатство от самураите, които Хийоши бе виждал в Кийосу, Нагоя и Окадзаки. Гостите му бяха многобройни и дори слугите сякаш се щадяха в работата.

— Маймунке! — Нохачиро търсеше Хийоши в градината.

— Тук съм.

Нохачиро погледна нагоре към покрива.

— Какво правиш там горе?

— Поправям покрива.

Слугата бе удивен.

— Добра работа си си намерил в този горещ ден. Защо го вършиш?

— Досега времето беше хубаво, но скоро ще дойде сезонът на есенните дъждове. Да викаме майсторите на покриви, след като дъждът е почнал, ще бъде твърде късно и затова търся пукнати дъски и ги поправям.