Ейджи Йошикава - Тайко

Шохаку впери очи в Хийоши. „Колко е необикновен“, помисли си той.

— Мисля, че донякъде разбирам това, което казваш, но грешиш, че бойните изкуства са само упражняване в дребни хватки.

— А какво са тогава?

— Според една от школите, ако някой изучи един-единствен похват, ще е овладял всички изкуства. Бойните изкуства не са просто похвати — те са свързани с ума. Ако човек дълбоко овладее своя ум, ще може да проникне във всичко, включително и уменията на науката и управлението, да види света такъв, какъвто е и да съди за хората.

— Обзалагам се обаче, че хората тук за най-добро изкуство смятат това да удряш и пронизваш противника си. Това трябва да е от полза за пешака или обикновения войник, но дали ще е толкова важно за големия пълководец, който…

— Внимавай какво приказваш! — го скастри единият от самураите и зашлеви бузата на Хийоши с една здрава плесница.

— Ооо! — Хийоши сложи двете си ръце пред устата, като че ли челюстта му бе счупена.

— Не може да оставим така тези обидни бележки. Това вече му става навик. Моля, отдръпнете се, господарю Шохаку. Ще се погрижим за този тук.

Недоволството ги бе обхванало до един. Почти всички, които бяха чули Хийоши, имаха какво да отвърнат.

— Той ни обиди!

— Това е все едно да си прави подбив с правилата на този дом!

— Безочливо магаре!

— Я го заколете! Господарят няма да ни вини за това.

Изглеждаше, че в гнева си може и да изпълнят тази закана, да го повлекат към гъсталака и там на място да му отсекат главата. На Шохаку не му беше лесно да ги спре. Трябваше да положи всички усилия, за да ги успокои и да спаси живота на Хийоши.

Същата вечер Нохачиро дойде в стаите на прислугата и тихо повика Хийоши, който седеше съвсем сам в един ъгъл, с такова изражение, сякаш имаше зъбобол.

— Да. Какво има — лицето му бе силно отекло.

— Боли ли?

— Не, не много — излъга той. Притисна мократа кърпа към лицето си.

— Господарят поиска да те види. Мини през задната градина, за да не те забележат.

— А? Господарят ли? Е, предполагам, че е чул за станалото днес.

— Безочливите ти думи така или иначе щяха да стигнат до ушите му. А и господарят Хита дойде да го посети преди малко, така че трябва да е научил. Може би сам той ще изпълни наказанието.

— Така ли мислиш?

— Желязно правило на рода Мацушита е техните слуги да не изостават с упражняването с бойни изкуства, денем или нощем. Ако господарят е решил особено строго да защити достойнството на домашния ред, то можеш да смяташ главата си вече за изгубена.

— Ами тогава по-добре да бягам оттук. Не искам да умра заради нещо такова.

— Говориш глупости! — слугата сграбчи китката на Хийоши. — Избягаш ли, ще трябва да си направя сепуку. Наредено ми е да те доведа.

— Не мога дори да избягам ли? — попита невинно Хийоши.

— Наистина ти е твърде голяма устата. Мисли малко, преди да си я отваряш. Като чух какво си казал днес, дори аз не те сметнах за нещо повече от надута маймуна.

Нохачиро накара Хийоши да върви пред него и здраво стисна дръжката на меча си. Сред сгъстяващия се мрак се носеха ята комари. Светлината от лампите навън се простираше до терасата на библиотеката, току-що напръскана с вода.

— Доведох Маймунката — при тези думи Нохачиро коленичи.

Кахей се появи на терасата.

— Той е тук, така ли?

Като чу гласа над главата си. Хийоши се поклони толкова ниско, че челото му се допря до градинския мъх.

— Маймунке.

— Да, господарю.

— Изглежда, че в Овари правят нов вид доспехи. Казват се домару. Иди и ми купи един чифт. Това е родната ти област, затова предполагам няма да имаш трудност да се придвижваш свободно.

— Господарю?

— Тръгни тази вечер.

— За къде?

— За там, където можеш да купиш от доспехите домару.

Кахей извади пари от една кутия, уви ги и ги хвърли пред Хийоши. Хийоши местеше поглед от Кахей към парите и обратно. Очите му се наляха със сълзи, които се затъркаляха по страните и закапаха по ръцете.

— Най-добре ще е да тръгнеш без да се бавиш, но няма нужда да бързаш да донесеш доспехите. Дори и няколко години да отнеме, намери ми най-добрия възможен чифт. — После се обърна към Нохачиро: — Пусни го тихо пред задната порта, преди да е минала нощта.

Що за рязък обрат! Хийоши усети как го полазват тръпки. Бе очаквал да бъде убит, задето е нарушил правилата в дома, а сега… тръпките идваха в отговор на съчувствието от страна на Кахей, което го изпълни с признателност и проникнаха чак до мозъка на костите му.