Ейджи Йошикава - Тайко

— Вие ли сте господин Осаки?

— Да, аз. Какво искате?

— Името ми е Номура Шоджиро и съм служител на господаря Кацутойо. Понастоящем съм на служба при господаря Шоген.

— Каква работа ви води тук посред нощ?

— Трябва веднага да говоря с господаря Хаято. Разбирам, че това може да ви изглежда подозрително, но имам нещо много важно, което незабавно трябва да му кажа.

— Не можете ли да го кажете на мен и аз да му го предам?

— Не, трябва да говоря с него лично. Като залог ще ви оставя това — и Номура откачи сабите от кръста си и ги подаде през оградата на Осаки.

Поел ги в ръка, Осаки отвори портата и после поведе госта към шатрата на Хаято. През време на война в стана денем и нощем се прилагаха строги мерки за сигурност.

Отведоха Номура в тъй нареченото главно укрепление, което по-скоро напомняше обикновен дървен навес. Самата шатра на Хаято приличаше почти на походна палатка.

Хаято влезе и спокойно седна на земята.

— Какво искате да ми кажете? — попита той и погледна Номура право в очите.

Лицето на Хаято, може би заради лампата, която го осветяваше отстрани, изглеждаше извънредно бледо.

— Допускам, че вече сте поканен на чайната церемония утре в лагера на господаря Шоген на връх Шинмей.

При този въпрос очите на Номура почти светеха от напрежение. Странната тишина на нощта накара гласа му леко да потрепери. По гърбовете на Хаято и Осаки премина тръпка.

— Така е — отвърна Хаято.

— Вече приехте ли поканата, господарю?

— Да. След като са си направили труда да ми пратят покана, и аз изпратих вестоносец, който да предаде, че приемам.

— Кога тръгна той оттук?

— Днес към обяд.

— Тогава явно става дума за същата клопка, за която си и мислех.

— Клопка ли?

— В никакъв случай не трябва утре сутринта да отивате там. Чайната церемония е само предлог. Шоген е замислил да ви убие. Вече се е срещал тайно с човек на Шибата и им е пратил уверение, че преминава на тяхна страна. Не допускайте грешката да се хванете в капана му. Иска първо да ви убие и после да се вдигне на метеж против нас.

— Как сте разбрали за това?

— Завчера Шоген повика трима будистки свещеници от близкия храм Шуфуку, за да изчетат заупокойна служба за предците му. Виждал бях един от тези хора преди и той без съмнение беше самурай на рода Шибата. Останах изненадан. Както можеше да се очаква, след службата същият монах се оплака от болки в стомаха и остана в лагера, след като другите вече си бяха тръгнали. Отиде си на следващата сутрин, като каза, че се връщал в храма, но аз за всеки случай пратих един от моите служители да го проследи. Както си и бях помислил, не потеглил към Шуфуку, а направо се спуснал към стана на Сакума Генба.

Хаято кимна, сякаш не е нужно да му се казва нищо повече.

— Благодаря ви за предупреждението. Господарят Хидейоши и без друго не се доверяваше на Шоген и Огане и каза да внимаваме за тях. Сега измяната им е вече сигурна. Какво смятате, че трябва да направим, Осаки?

Осаки се приближи плътно до Хаято и каза какво мисли. Номура също даде своето мнение и на място беше изработен план за действие. Осаки прати вестоносци в Нагахама.

Междувременно той написа и едно писмо и го повери на Осаки. Беше кратка бележка до Шоген, в която обясняваше, че поради лошо здраве не може да посети неговата чайна церемония.

При изгрев-слънце Осаки взе писмото и тръгна към стана на Шоген на връх Шинмей.

По онова време беше обичайно във военните лагери да се устройват често чайни церемонии. Разбира се, всичко биваше подредено много просто — чаеният павилион всъщност беше само временен навес с грубо измазани стени, тръстикови рогозки и ваза, напълнена с диви цветя. Смисълът на цялата церемония беше да възпитава вътрешната сила, необходима, за да понасяш умората от дълъг поход.

Рано сутринта Шоген помете още росната пръст и сложи малко дърва в огнището. Скоро пристигнаха Огане и Киношита. И двамата бяха служители на Шибата Кацутойо. Шоген им беше доверил за заговора и те тържествено се бяха зарекли да го подпомогнат.

— Хаято закъснява, защо ли? — отбеляза Огане.

Някъде се чу вик на петел и двамата гости сякаш се поразтревожиха. Шоген обаче, като добър домакин, остана спокоен.

— Скоро сигурно ще е тук — каза той уверено.

Разбира се, човекът, когото чакаха, така и не дойде; вместо това се появи един оръженосец и донесе писмото, което Хаято даде преди това на Осаки.

Мъжете се спогледаха.

— А пратеникът? — попита Шоген.