Ейджи Йошикава - Тайко

Оръженосецът отвърна, че човекът си тръгнал веднага, след като предал писмото.

Лицата и на тримата присъстващи помръкнаха от безпокойство. Колкото и самоуверени да бяха, не можеха да не се разтревожат при мисълта, че измяната им може да е вече извадена наяве.

— Как ли е могъл да научи? — учуди се Огане.

Сега, когато заговорът бе разкрит, гостите забравиха за чайната церемония и се замислиха как да успеят да избягат оттук. И двамата сякаш не можеха да изтърпят да останат при Шоген и минута повече.

— След като това стана, просто няма какво да направим.

При тази жалба на Шоген другите двама се почувстваха, като че са получили удар в гърдите. Домакинът обаче ги изгледа яростно, сякаш за да им напомни да не губят самообладание.

— Трябва да съберете хората и възможно най-бързо да отидете до Икенохара. Чакайте близо до големия бор. Аз ще пратя писмо в Нагахама. После веднага ще дойда при вас.

— Писмо до Нагахама ли? Какво писмо?

— Майка ми, жената и децата са още в крепостта. Аз мога да избягам, но ако чакаме прекалено дълго, тях със сигурност ще ги задържат като заложници.

— Подозирам, че е вече късно. Наистина ли мислите, че още имаме време?

— А какво да направя? Просто да ги изоставя там ли? Подайте ми онази мастилница, Огане.

Шоген бързо зашари с четката по листа хартия, който държеше пред себе си. В същото време един от служителите му влезе, за да съобщи, че Номура Шоджиро е изчезнал.

Шоген възмутен запрати четката на пода.

— Значи той е бил. От известно време пропусках да държа под око този глупак. Ще си плати за това.

Втренчи се пред себе си, сякаш искаше да убие някого с поглед. Ръката, в която държеше писмото до жена си, започна да трепери.

— Ипейта! — извика.

Човекът бързо се появи.

— Вземете кон и веднага идете в Нагахама. Намерете семейството ми и ги качете на някоя лодка. Дори не мислете да взимате ценни вещи със себе си — само минете по-бързо през езерото до стана на господаря Кацуие на другия бряг. Разчитам на вас. Тръгвайте веднага и не губете нито минута.

Преди още да е свършил с нарежданията, Шоген вече затягаше връзките на доспехите си. Хвана в ръка едно дълго копие и изтича навън. Огане и Киношита бързо събраха своите хора и слязоха с тях в подножието на върха.

Горе-долу по това време се пукна зората и Хаято реши да прати силите си в настъпление. Когато стигнаха долу, хората на Огане и Киношита попаднаха в засада на Осаки. Оцелелите от нападението се опитаха да избягат при големия бор в Икенохара, където да изчакат Шоген. Войниците на Хаято обаче бяха заобиколили северната страна на връх Данги и отрязали пътя им. Обкръжени, този път вече почти всички загинаха.

Шоген изостана само на крачка от тях. С него се случи същото и той побягна в тази посока заедно с няколко от хората си. Носеше своя шлем с еленови рога и черните си и доспехи и докато яздеше, държеше копие под мишница. Наистина имаше вид на воин, готов да срази и вятъра, какво остава за най-смелите от служителите на Кацутойо. Но този човек вече беше напуснал Пътя на самураите и тъпият звук на копитата на коня му сякаш напомняше, че е забравил праведността и високите начала в живота.

Изведнъж Шоген се оказа обкръжен от отряда на Хаято.

— Не оставяйте изменника да избяга!

Засипаха го с обиди, но той се би така, като че не се бои от смъртта. Проправи си кървава просека през редицата на нападателите и накрая успя да се откопчи от железния им обръч. Около две левги пришпорваше коня си с пълна сила и скоро стигна при войската на Ясумаса, която от снощи го чакаше. Ако убийството на Хаято бе сполучило, двете крепости в Мотояма щяха да бъдат превзети при първия даден от Шоген знак. Събитията обаче не потръгнаха според очакванията и той едва успя да спаси с бягство живота си.

Докато слушаше разказа на Ясумаса за станалото, възмущението на Генба нарастваше.

— Какво? Искаш да кажеш, че Хаято е успял да ги изпревари, тъй като научил тази сутрин за заговора им? Е, просто планът на Шоген трябва да е бил лош по начало. Кажи и на тримата да дойдат тук.

Дотогава Генба правеше всичко, та да накара Шоген да измени на своя господар, но сега, когато станалото не оправда очакванията му, започна да говори за него с досада, сякаш този нарочно му създава неприятности.

Шоген и двамата му спътници очакваха да бъдат приети радушно и отношението на Генба силно ги разочарова. Шоген помоли да се срещне с Кацуие и да му съобщи някакви извънредно тайни сведения, с което да намали вината от провала, си.