Ейджи Йошикава - Тайко

— Ако имате някакво предложение за действие, Шоген — Заговори най-сетне Кацуие, — моля ви, говорете открито.

— Моето скромно мнение е, че не трябва да пропускаме това, което ни се предоставя, а незабавно да нападнем вражеските отряди при връх Ивасаки и връх Оива. Можем, макар Гифу да е далеч, да се споразумеем с господаря Нобутака и да се опитаме да изпреварим Хидейоши. В същото време вашите съюзници може да нападнат укрепленията му и да ги разрушат.

— Да, тъкмо това бих искал и аз да направя, но такива неща по-лесно се говорят, отколкото вършат, Шоген. На врага също не му липсват хора и те също строят крепости, нали?

— Ако погледнете подреждането на войските на Хидейоши откъм вътрешната страна, ще забележите едно голямо отверстие — отвърна Шоген. — Вижте. Двете вражески крепости в Ивасаки и Оива са далеч от стана ви, но вие въпреки това ги смятате за много важни твърдини. Истината обаче е, че градежът тъкмо на тези две укрепления е много по-нетраен и по-груб от този на кое да е от останалите. Прибавете към това, че и началниците, и войници вътре са под впечатлението, че врагът никога не би ги нападнал и по всичко изглежда, че са били много немарливи в подготовката си за отбрана. Ако ги обсадим изневиделица, сигурно бързо ще успеем. При това, колко по-лесно ще паднат другите крепости на врага, ако превземем тези в центъра!

Кацуие и Генба без колебание приеха плана на Шоген.

— Шоген е прозрял слабостта на противника — заяви Кацуие. — Това е най-доброто, което бихме могли да измислим, за да провалим нападението на Хидейоши.

За първи път Шоген получаваше такива похвали от Кацуие. От няколко дни насам беше отчаян и нещастен, но сега изражението му изведнъж се промени.

— Сега погледнете — продължи той и разгъна една карта.

Крепостите в Данги и Шинмей и на върховете Ивасаки и Оива бяха разположени по източния бряг на езерото Його. От южната околност на Шидзугатаке до връх Тагами също имаше голям брой укрепления, а верига от военни лагери се простираше покрай пътя за северните области. Освен това войски бяха разположени на още няколко други места. Всичко това бе показано в подробности на картата, заедно с точно обозначеното разположение на самата местност — езера, планини, полета и долини.

Невъзможното се оказва действителност. Кацуие тайно злорадстваше, че карта като тази сега се разстила пред противниците на Хидейоши тъкмо преди решителната битка с него.

Радваше се дори само от това, че неприятелят му е бил излъган по такъв начин. Разгледа внимателно картата и още веднъж похвали Шоген:

— Това е чудесен подарък.

Застанал отстрани, Генба също проучваше картата. Изведнъж обаче той вдигна поглед и убедено заяви:

— Чичо, за този план на Шоген — да навлезем дълбоко зад предните линии на врага и да превземем Ивасаки и Оива… Искам да ме пратите пръв да нападна! Сигурен съм, че един изненадващ удар, нанесен с необходимата решимост и бързина, няма да се отдаде на никого по-добре, отколкото на мен.

— Е, почакай малко…

Кацуие затвори очи и за миг се замисли мълчешком, сякаш стреснат от възбудата на младия си племенник. Самоувереността и дързостта на Генба обаче отново опитаха да наложат своето.

— Какъв друг план обмисляте, чичо? Не вярвам в ума ви да има и най-малко колебание.

— Какво? Не съм сигурен в това, което казваш.

— Но една възможност не трае вечно, нали знаете? Докато седим тук и чакаме, сгодният случай може би вече ни се изплъзва с всяка минута.

— Не бързай толкова, Генба.

— Не. Колкото повече мислите, толкова повече време губим. Нима не можете да вземете решение, когато право пред вас се очертава такава зашеметяваща победа? О, започва да ми се струва, че Демона Шибата вече остарява.

— Говориш безсмислици. Още си просто млад. Имаш смелост за битка, но когато става дума за бойно изкуство, си неопитен.

— Защо говорите така?

Лицето на Генба започна да почервенява, но Кацуие не оставяше да му повлияят. Беше преминал през безброй битки и нямаше така лесно да загуби здравия си разум.

— Помисли за минута, Генба. Няма нищо по-опасно от това да навлезеш дълбоко в тила на врага. Дали си заслужава да рискуваме? Не е ли положението такова, че трябва да обмислим всичко на няколко пъти, за да не съжаляваме после за станалото?

Генба се изсмя високо. Не само че смяташе тревогите на чичо си за ненужни, а и, така да се каже, желязната му младежка воля се присмиваше над колебливостта на по-възрастния човек.