Ейджи Йошикава - Тайко

— Това звучи обнадеждващо.

Настроението на Генба изглежда малко се пооправи, но на Огане и Киношита държанието му се стори все така грубо.

— Вие двамата останете тук — обърна се той към тях. — Само Шоген ще дойде с мен до главния лагер.

И Генба тръгна незабавно за връх Накао.

Кацуие също научи подробности за тазсутрешната случка с всичките последвали я усложнения. Когато не след дълго Генба пристигна заедно с Шоген в стана му, господарят ги посрещна седнал на походното си столче, с надменно изражение на лицето. Каквото и да ставате наоколо, Кацуие винаги запазваше израз на достойнство. Шоген бързо получи разрешение да се срещне с него.

— Този път не успяхте, Шоген — започна Кацуие.

Трудно беше да се разгадае какво говори лицето му, докато казваше тези думи. И чичото, и племенникът Шибата се славеха като пресметливи и себични по нрав и сега Кацуие и Генба с хладни погледи чакаха какво ще отговори Шоген.

— Пропускът беше мой — отвърна той, разбрал, че не може да стори друго, освен да се извинява.

В този миг трябва горчиво да е съжалявал за решението си. Път назад обаче нямаше. Понасяше срама, потискаше гнева си и се насилваше да прекланя глава доземи.

Оставаше му единствено да моли Кацуие за милост. Но той имаше и нещо друго, с което да си спечели отново неговата благосклонност — ставаше дума за местонахождението на Хидейоши. Кацуие и Генба и двамата силно се интересуваха от този въпрос и жадно се заслушаха, веднага щом Шоген отвори дума за него.

— Къде е сега Хидейоши?

— Мястото, където се намира, се пази в тайна дори от неговите собствени хора — обясни Шоген. — Макар да са го забелязали по време на строежа на укрепленията, от известно време той не е в лагера си. Сигурно е в Нагахама и е възможно да се готви да нападне от Гифу, като в същото време наблюдава как се развиват нещата тук. Навярно иска да е в състояние да следи събитията и от двете страни.

Кацуие кимна сериозно и се спогледа с Генба.

— Така значи. Трябва да е истина. Сигурно е в Нагахама.

— Но с какво се доказва всъщност това?

— Нямам същинско доказателство — отвърна Шоген. — Ако обаче ми дадете няколко дни, ще проверя внимателно къде точно се намира Хидейоши. В Нагахама има няколко души, благоразположени към мен и сигурен съм, когато научат, че поддържам вас, господарю, те ще се измъкнат от крепостта и ще пристигнат тук да питат какво е станало. Скоро трябва да дойдат и сведения от съгледвачите, които пратих. Освен всичко друго, бих искал да ви предложа и план, с който да разгромите Хидейоши.

При тези думи лицето му доби изражение, което ясно говореше доколко е уверен в успеха на своя замисъл.

— Трябва да сте много, много внимателен, не мислите ли? Но нека чуем какво ще има да ни кажете.

Призори на деветнадесетия ден от месеца Шоген и Генба за втори път посетиха шатрата на Кацуие. Шоген наистина носеше нещо ценно със себе си. Генба вече бе изслушал сведенията му. Сега, докато Кацуие правеше същото, очите му се ококориха като малки чинийки и космите по цялото му тяло настръхнаха.

Шоген говореше много развълнувано.

— Напоследък Хидейоши бил в Нагахама. Преди два дни, на седемнайсети, внезапно излязъл от крепостта с двадесетхиляден отряд и бързо настъпил към Огаки. Разположил се е там на лагер. От само себе си се разбира, като разбие с един удар откъм Гифу господаря Нобутака, той ще се освободи от всякакво притеснение, че би могъл да бъде нападнат в гръб. Може значи да предположим, че сега Хидейоши е решил да събере всичките си сили, да тръгне насам и да ни предизвика на сражение, което ще реши всичко. Говори се, че преди да потегли от Нагахама, наредил да убият всички заложници от семейството на господаря Нобутака. Това обяснява, защо копелето настъпва към Гифу така решително. Има и още нещо. Вчера предните му отряди са подпалили на няколко места пожари и сега той се готви за обсада на крепостта Гифу.

„Идва денят, който чакахме“, помисли си Кацуие и едва се сдържа да не оближе устни от задоволство.

Генба споделяше чувствата му. Неговото въодушевление беше дори по-голямо. Открива се възможност — възможност, която няма равна на себе си. Как обаче да се възползват най-пълно от нея?

Един или друг вид сгоден случай се предоставя на хиляди пъти по време на военни действия, но възможност като тази, от която с един замах може да се реши възходът или падението на човека, идва само веднъж. Сега от Кацуие зависеше дали ще успее да оползотвори тази възможност. При мисълта за всичко, което предстои, той почти разтрепери, а лицето на Генба цялото почервеня.