Ейджи Йошикава - Тайко

Главният лагер беше заобиколен с няколко на брой дървени огради. Всеки път, щом се приближеше до някоя от портите, Генба просто съобщаваше името си, поглеждаше стражите от гърба на коня и те го пропускаха да мине.

Тъкмо когато обаче се канеше да влезе през портата на самото главно укрепление, началникът на охраната рязко му извика:

— Чакайте! Къде отивате!

Генба се извърна и втренчи поглед в мъжа.

— А, вие ли сте това, Менджу? Идвам при чичо си. Той в шатрата за спане ли е или при военачалниците?

Менджу се намръщи, застана пред Генба и ядосано каза:

— Моля, първо слезте от седлото.

— Какво?

— Тази порта е много близо до шатрата на господаря Кацуие. Без значение кой минава оттук и колко бърза, не е позволено да се влиза на кон.

— С мен ли смеете да говорите така, Менджу? — попита гневно Генба, който обаче добре разбираше, че ще трябва да се подчини на реда в лагера.

Слезе от седлото, както го помоли служителят и изръмжа:

— Къде е чичо ми?

— Тъкмо се съвещава с военачалниците.

— Кои са там?

— Господарят Хайго, господарят Оса, господарят Асами и господарят Кацутоши.

— Щом е така, нищо не пречи и аз да отида при тях.

— Не, първо ще съобщя за идването ви.

— Няма нужда.

Генба бутна войника настрани и мина покрай него. Менджу го изгледа как се отдалечава. Изразът на лицето му се помрачи. Предизвикателството, което отправи към Генба, не беше само заради спазване на военната дисциплина. Опитваше се да накара младежа да промени изобщо държанието си от известно време насам.

Горделивостта на Генба се дължеше на вниманието, което неговият чичо винаги му обръщаше. Като наблюдаваше проявите на сляпа привързаност от страна на чичото към племенника, Менджу не можеше да не се обезпокои за бъдещето. Най-малкото, не смяташе, че е редно Генба да се обръща към главнокомандващия на войската с „чичо“.

Генба обаче нехаеше за това, какво би могло да безпокои Менджу. Влезе право в шатрата на чичо си и без дори да поздрави останалите служители там, прошепна в ухото на Кацуие:

— Когато свършите, имам да обсъдя с вас нещо поверително.

Кацуие бързо приключи със съвещанието. След като всички военачалници се бяха оттеглили, той се наведе от походното си столче и заговори със своя племенник. Генба се засмя самодоволно и показа отговора на Шоген, уверен, че той ще достави голяма радост на чичо му.

Кацуие наистина бе доволен. Замисълът, който бе подготвил и помолил Генба да осъществи, сега започваше да дава плод. Дори само заради това, новината не можеше да зарадва никого повече от него самия. Добре известно беше, че обича тайните заговори и сега писмото на Шоген го докара почти до упоение.

Целта на плана бе врагът да бъде отслабен отвътре. За Кацуие присъствието на хора като Шоген и Огане във войската на Хидейоши бе постоянен повод за кроеж на заговори.

Що се отнася до Шоген, то той с учудваща слепота вярваше, че победата ще бъде на Шибата. Истина е, че след време този човек също стана жертва на съмнения и угризения на съвестта. Писмото, в което даваше съгласието си обаче, вече беше изпратено и нямаше място за повече колебание. За добро или лошо, измяната на Шоген щеше да стане на следващата сутрин и сега той само чакаше, за да покани войниците на рода Шибата в своята крепост.

Дванадесето число на месеца, полунощ. Големите огньове вече само тлееха и единственият шум, който се чуваше в покрития с мъгла планински лагер, беше скърцането на боровете, полюшвани от вятъра.

— Отворете портата! — извика някой с приглушен глас и почука няколко пъти по входа в дървената ограда.

Малкото укрепление в Мотояма беше по-рано седалище на Шоген, но сега Хидейоши бе поставил на негово място Кимура Хаято.

— Кой е? — попита стражът и надникна през оградата.

Вън в тъмното стоеше една самотна фигура.

— Повикайте началника Осаки — каза непознатият.

— Първо ми кажете кой сте и откъде идвате.

За миг мъжът навън не отговори. Валеше ситен дъжд и небето бе причерняло като туш.

— Не мога да ви кажа. Трябва да говоря с Осаки Уемон, тук, през оградата. Просто го повикайте.

— Свой ли сте или враг?

— Свой, естествено! Мислите ли, че някой неприятел би могъл толкова лесно да стигне чак дотук? Да не би постовете ни да не внимават? Ако това беше някакъв вражески заговор, на портата ли щях да чукам?

Думите на мъжа звучаха правдоподобно. Стражът кимна и отиде да повика Осаки.

— Какво има? — попита той.