Ейджи Йошикава - Тайко

Беше дванадесетият ден на четвъртия месец.

Бе дошло лятото и в укрепените градове в равнината жегата вече се усещаше. В планините обаче пролетта тъкмо беше в разгара си.

Ясумаса се приближи и коленичи на тревата.

— Е, братко?

Генба го погледна с крайчеца на окото, но остана с издадена напред пред огледалото брадичка, докато не свърши с бръсненето. Едва след като остави настрана бръснача и изми космите от лицето си, той най-сетне се обърна към своя по-малък брат.

— Какво има, Ясумаса?

— Ще помолиш ли всички оръженосци да се отдръпнат, ако обичаш?

— Защо не се върнем в шатрата?

— Не, не. Това място наистина е най-доброто за поверителен разговор.

— Така ли мислиш? Добре.

И като се обърна към оръженосците, Генба им нареди да отстъпят на известно разстояние.

Младежите взеха огледалото и съда с водата и се оттеглиха. Същото направиха и самураите. Братята Сакума останаха с лице един към друг на върха на хълма. Имаше само още един човек освен тях — Мидзуно Шинроку, който дойде заедно с Ясумаса.

Както подобаваше на положението му, Шинроку бе останал на известно разстояние и лежеше проснат по очи срещу двамата господари.

Генба го забеляза едва сега.

— Шинроку се е върнал, така ли?

— Да. Доложи ми, че всичко минало гладко. Изглежда, задачата му е била изпълнена успешно.

— Сигурен съм, че не е било лесно. Е, какъв е отговорът на Шоген?

— Ето писмото от него.

Генба отвори писмото в мига, в който му го подадоха. В погледа и по ъгълчетата на устата му се изписа откровено задоволство. Какъв ли таен успех го правеше така щастлив? Раменете му трепереха почти неудържимо.

— Приближете се малко, Шинроку. Там сте много далеч.

— Да, господарю.

— По писмото на Шоген се разбира, че всъщност подробностите са били съобщени лично на вас. Кажете ми всичко, което чухте от него.

— Господарят Шоген каза, че той и господарят Огане имали различия с техния повелител, господаря Кацутойо, дори още преди в Нагахама да са минали на противниковата страна. Хидейоши знае това и двамата, макар и да отговарят за крепостите на връх Данги и връх Шинмей, се намират под постоянния надзор на един негов доверен служител, Кимура Хаято. Трудно могат да предприемат каквото и да било.

— Но и Шоген, и Огане се готвят да избягат и да дойдат при нас тук.

— Замислили са утре сутринта да убият Хаято и после да преминат с хората си на наша страна.

— Щом става дума за утре сутринта, значи нямам време за губене. Пратете им подкрепления — нареди Генба на Ясумаса.

После повторно разпита Шинроку.

— Според някои съобщения Хидейоши е в главния си лагер, други твърдят, че се намира в Нагахама. Вие знаете ли къде е той?

Шинроку призна, че не може да отговори.

За Шибата беше извънредно важен въпросът дали сега противникът им е на бойното поле или в Нагахама.

Докато не знаеха къде е той, Шибата оставаха несигурни в действията си. Кацуие не възнамеряваше да предприеме едно-единствено решаващо нападение. От доста време вече чакаше да се появи войската на Нобутака от Гифу. Тогава в сражението ще могат да се включат и силите на Такигава Кадзумасу и двете войски от Мино и Исе заедно ще застрашат тила на Хидейоши. В този момент вече главните сили на Кацуие ще преминат в решително настъпление и ще притиснат неприятеля в ъгъла.

Кацуие вече беше получил от Нобутака писмо, което съдържаше подобен на този план. Ако Хидейоши обаче е в Нагахама, той бързо ще усети какво се готвят да направят противниците му и ще подготви за нападение и Гифу, и Янагасе. Ако обаче той сега е на бойното поле, Кацуие трябва добре да се готви, тъй като Нобутака се кани да влезе в играта тъкмо сега.

Но преди да се открие възможност за осъществяване на който и да било от тази замисли, Шибата трябваше да притиснат Хидейоши, така че да се отвори място за настъплението на Нобутака.

— Ето това тъкмо остава неясно — обади се Генба.

Нямаше съмнение, че дългото, проточило повече от месец чакане, започваше да му действа все по-потискащо.

— Е — продължи той, — стига ни да се радваме и само ако успеем да примамим на наша страна Шоген. Трябва веднага да осведомим за станалото господаря Кацуие. Утре ще чакаме знак от Шоген.

Ясумаса и Шинроку първи тръгнаха за стана си. Генба повика един оръженосец и му нареди да доведе любимия негов кон. Придружаван от десет войници, той незабавно се отправи към главния лагер на връх Накао.

Новопрокараният път между връх Юкиичи и Накао беше широк около четири разкрача и криволичеше в продължение на повече от две левги покрай билото на планината. Погледите на войниците се пълнеха с пролетна зеленина. Докато шибаше коня си да върви напред, дори Генба бе завладян от някакво поетично настроение.