Ейджи Йошикава - Тайко

Шибата от време на време нападаха нощем и се опитваха да създават дребни пречки на строежа, без обаче да могат да спрат хода му. Те изглежда разбраха, че не могат да имат същински успех срещу хора, които постоянно са добре подготвени и отново притихнаха като самата планина, в която се бяха настанили.

Положението бе почти зловещо. Защо просто някоя от страните не предприеме нещо? Хидейоши обаче добре разбираше какво става. Постоянната мисъл, че има пред себе си стар и опитен боец, който не е лесна плячка, владееше ума и на Кацуие. Имаше обаче и други важни причини.

Кацуие вече беше свършил с военните приготовления, но смяташе, че още не е назряло времето да вдигне на крак съюзниците, на които разчита.

Тези съюзници бяха, разбира се, отрядите на Нобутака в Гифу. Веднага щом той се окаже свободен, за да настъпи, Такигава Кадзумасу също щеше да е в състояние да нападне от крепостта Кувана. Едва тогава Кацуие би могъл да премине към осъществяване на своите замисли.

Повелителят на рода Шибата знаеше, че ако нещата не се развият по този начин, победата няма да му се удаде лесно. От самото начало внимателно и с известна тревога беше планирал всичко точно по този начин. Основа на предвижданията му бе сравнението, което правеше между силата на областите на Хидейоши и на своите собствени.

По това време, като се вземе предвид славата на противника му след сражението при Ямадзаки, съюзниците, на които той би могъл да разчита, бяха областите Харима, Таджима, Сетцу, Танго, Ямато и още няколко, които общо биха могли да съберат около шестдесет и седем хиляди войници. Ако към това се прибавят и дружините от Овари, Исе, Ига и Бидзен, общото число щеше да е към сто хиляди.

Кацуие можеше да събере силите на Ечидзен, Ното, Ояма, Оно, Мацуто и Тояма. Това би означавало войска от не повече от четиридесет и пет хиляди души. Ако обаче го подкрепяха Мино и Исе на Нобутака и частите на Кадзумасу, щеше да разполага с близо шестдесет и две хиляди мъже, което го правеше почти равностоен на неприятеля.

Мъжът приличаше на странстващ монах, но вървеше с походката на човек на оръжието. Сега тъкмо се изкачваше по пътя за Шуфукуджи.

— Къде отиваш? — посрещнаха го стражите на Шибата.

— Аз съм — отвърна духовникът и отметна монашеската си качулка.

Пазачите дадоха знак към дървената ограда зад тях. Зад портата в нея се криеше още една група мъже. Монахът пристъпи към началника им и му каза няколко думи. За миг като че настъпи известно объркване, но после самият офицер изведе един кон и подаде поводите на свещеника.

Връх Юкиичи беше мястото, където се укрепиха Сакума Генба и неговият по-малък брат Ясумаса. Облеченият като монах мъж беше Мидзуно Шинроку, служител на Ясумаса. Бяха го натоварили да предаде едно тайно съобщение. Сега стоеше коленичил пред своя господар в шатрата му.

— Как мина? Добри или лоши са новините? — попита нетърпеливо Ясумаса.

— Всичко е уредено — отвърна Шинроку.

— Успяхте ли да се срещнете с него? Всичко добре ли беше?

— Неприятелят държи всичко под наблюдение, но аз успях да се срещна с господаря Шоген.

— И какво мисли да прави той?

— Нося писмо до вас.

Обърна плетената си от камъш шапка и откъсна връвта й. Под нея на дъното на шапката беше залепено писмо, което сега падна в скута му. Шинроку приглади хартията и подаде писмото в ръката на своя господар.

Известно време Ясумаса разглежда плика.

— Да, това определено е почеркът на Шоген, обаче писмото е до брат ми. Веднага ще отидем при него и ще пратим вест до главния лагер на връх Накао.

Господар и служител излязоха през дървената ограда и изкачиха Юкиичи. С приближаването им до върха редиците от хора и коне, вратите в оградата и казармените помещения следваха все по на гъсто. Най-сетне пред погледа им се показа главното укрепление, което приличаше на същинска каменна крепост. Покрай него бяха разпънати безброй шатри.

— Съобщете на брат ми, че съм дошъл.

Докато Ясумаса казваше това на стражата, при него дотича един от служителите на Генба.

— Боя се, че господарят Генба не е сега тук, господарю.

— На връх Накао ли е отишъл?

— Не, ето там е.

Като погледна, накъдето посочи служителят, Ясумаса видя брат си, седнал заедно с пет-шест войници и оръженосци на тревата зад главното укрепление. Трудно можеше да се разбере с какво се занимават.

Когато приближи, успя да види, че един от оръженосците държи пред Генба огледало, а друг — съд с вода. Човекът се бръснеше на открито, сякаш няма друга грижа на този свят.