Ейджи Йошикава - Тайко

— От другата страна на езерото и откъм града под крепостта се чува барабан и вие явно се готвите за нападение. Надявам се да ни окажете честта моят син да бъде в челния отряд — започна Фуджитака.

— Обсадата на Нагахама ли имате предвид? — отвърна Хидейоши.

Опитваше се сякаш да отклони разговора, но след това продължи с по-друг тон:

— Ще нападнем по вода и по суша. Трябва обаче да знаете, че истинската цел на пристъпа е вътре в крепостта, а не самата крепост. Сигурен съм, че тази вечер служителите на Кацутойо ще дойдат при нас.

Фуджитака се замисли над думите на Хидейоши и още веднъж си спомни старата поговорка: „Който дава добра почивка на хората си, ще може после да ги използва за отчаяни усилия.“

Като погледна към Хидейоши, синът на Фуджитака също се сети за нещо. Докато съдбата на рода Хосокава още не бе решена и той стоеше на кръстопът, всички техни служители се събраха, за да обмислят как да се действа в бъдеще. Тогава Фуджитака заговори и направо посочи решението, което трябва да се вземе:

— От това поколение познавам само двама наистина необикновени мъже — единият е господарят Токугава Иеясу, другият — несъмнено господарят Хидейоши.

Сега, като си спомняше тези думи, младежът не можеше да не се запита дали те са истина. Това ли е, което баща му нарича необикновен мъж? Нима Хидейоши наистина е единият от двамата най-бляскави пълководци в страната?

Когато се оттеглиха в жилището, където бяха отседнали, Тадаоки даде израз на съмненията си.

— Навярно не разбираш — промълви Фуджитака в отговор. — Още ти липсва опит.

Улови недоволния поглед на своя син и като се досети какво си мисли той тайно, добави:

— Колкото повече се приближаваш до някоя голяма планина, толкова по-трудно ти е да прецениш височината й. Когато пък започнеш да я изкачваш, изобщо няма да можеш да усетиш колко се издигаш нагоре. Ако се вслушаш в това, което говорят хората и сравниш думите им, ще разбереш, че повечето всъщност не са видели цялата планина, а само някой отделен връх или долина и при това си въобразяват, че знаят вече всичко за нея. Те обаче просто правят преценки за цялото, като са видели само една част от него.

Съмненията останаха в ума на Тадаоки въпреки урока, който получи. Той обаче знаеше, че баща му има на този свят опит, много по-голям от неговия и сега не можеше да направи друго, освен да приеме това, което му се казва.

За изненада на повечето, два дни след пристигането на отрядите крепостта Нагахама премина в ръцете на Хидейоши, без да е пожертван нито един войник. Стана точно така, както Хидейоши предвиди пред Фуджитака и сина му: „Крепостта ще бъде превзета отвътре.“

Пратениците бяха трима от старшите служители на Шибата Кацутойо. Те донесоха писмено обещание, в което техният господар и всичките му служители се задължаваха да се подчиняват и да служат на Хидейоши.

— Разумно постъпват — заяви Хидейоши с очевидно задоволство.

Според условията на писмото, владенията на крепостта щяха да останат същите като преди и Кацутойо щеше да продължи да властва над нея.

Когато Хидейоши се отказа от Нагахама, хората се учудиха колко бързо се примирява той със загубата на такова ключово във военно отношение място. Цялата обсада премина така лесно, сякаш някой просто прехвърли укреплението от лявата си ръка в дясната.

Дори и да беше помолил за подкрепления от Ечидзен обаче, Кацутойо нямаше да ги получи заради тежкия сняг. При това Кацуие само щеше да се отнесе с него грубо, също както бе постъпвал и преди. Когато доведеният му син се разболя по време на пратеничеството при Хидейоши, Кацуие показа гнева си пред целия свой род.

— Да се радва на гостоприемство на Хидейоши, докато се преструва, че е болен и после да се върне, след като си е прекарал няколко дни като негов гост — този младеж е пълен глупак.

Мълвата за грубите думи на баща му накрая стигна до ушите и на Кацутойо.

Сега, обградена от войската на Хидейоши, крепостта Нагахама бе откъсната от света и той нямаше към кого да се обърне.

Старшите му служители, вече досетили се за неговите намерения, обявиха:

— Онези от хората на господаря, които имат семейства в Ечидзен, могат да се върнат там. Тези пък, които ще пожелаят да останат тук с господаря Кацутойо и да преминат към господаря Хидейоши, нека останат. Във всеки случай Негово Височество разбира, че мнозина от вас намират за трудно да примирят Пътя на самураите с това да обърнат гръб на рода Шибата и да напуснат господаря Кацуие. Всеки, който смята така, може без колебание да се оттегли.