Ейджи Йошикава - Тайко

Хидейоши продължаваше посланието си с обяснения, че за да се приключи с всичко това, ще е необходимо да бъде нанесен удар на Кацуие — водача на заговора и причината за размирицата — по времето, докато Шибата не могат да се придвижват заради снега.

Нобуо от самото начало беше пристрастен и очевидно бе, че не харесва Кацуие. Той със сигурност не вярваше, че за в бъдеще ще може да се опира на Хидейоши, но този все пак бе много по-добър избор от повелителя на Шибата. Нямаше значи причина да откаже на предложението на Хидейоши.

— Господарят Нобуо се показа твърде благоразположен — съобщи Хикоемон. — Каза, че ако вие, господарю, лично вземете участие в похода срещу Гифу, той самият също ще се присъедини към вас. Не просто даде отговор на нашето послание, а изглеждаше, че направо ни насърчава.

— Въодушевен ли беше? Наистина, почти си го представям.

Хидейоши се замисли над тъжната развръзка, която навярно предстоеше. Ето благородната издънка на прославен род, но и човек, чийто нрав ще направи спасяването му трудно един ден.

Въпреки всичко станалото сега бе добре за него. Преди смъртта на Нобунага Хидейоши никога не би бил сред тези, които ще извадят наяве собствените си стремежи или големи замисли, но след нея — и особено подир битката при Ямадзаки — той осъзна действителната възможност да стане владетел на страната. Вече не криеше нито самоувереността, нито гордостта си.

Имаше и друга една осезаема промяна. Човек, който иска да стане върховен управител в държавата, бива обикновено обвиняван, че желаел да разшири собствената си власт. Напоследък обаче хората започваха да мислят за Хидейоши като за естествения приемник на Нобунага.

Съвсем внезапно пред главната порта на храма Сококу се събра сякаш малка армия. Войници пристигаха от запад, север и юг, за да застанат под знамето със златното листо. Накрая в центъра на Киото се строи значителна сила.

Бе седмият ден на дванадесетия месец. Утринното слънце светеше над главите на войниците, вятърът бе сух и бръснещ.

Хората нямаха представа какво ще стане. Голямата погребална служба през десетия месец бе проведена с великолепие и тържественост. Гражданите лесно се объркваха от привидното. Израженията по лицата им сочеха, че са се заблуждавали с мисълта, че засега няма да има нова война.

— Господарят Хидейоши лично язди в най-първата редица. Тук са отрядите на Цуцуи и войската на господаря Нива.

Гласовете покрай пътя обаче недоумяваха накъде ли тръгва този поход. Криволичещата редица от доспехи и шлемове бързо мина през Кеаге и се събра с частите, които чакаха при Ябасе. Бойните кораби, които прекарваха войниците, зацепиха в дълъг ред вълните пред себе си, а войската, поела по сухо, се разположи за три нощи на стан в Адзучи и на десети се появи в крепостта Саваяма.

На тринадесети Хосокава Фуджитака и неговият син Тадаоки пристигнаха от Тамба и незабавно помолиха да се срещнат с Хидейоши.

— Радвам се, че сте дошли — посрещна ги топло той. — Предполагам, че снегът доста ви е попречил.

Като се вземе предвид сегашното им положение, Фуджитака и синът му навярно бяха прекарали последните шест месеца с усещането, че стъпват по тънък лед. Мицухиде и Фуджитака бяха верни приятели още от времето дълго преди да дойдат на служба при Нобунага. Съпругата на Тадаоки бе дъщеря на Мицухиде. Отделно от това, между служителите на двата рода съществуваха много други връзки. Тъкмо по тази причина Мицухиде беше сигурен, че по време на бунта Фуджитака ще премине със сина си на негова страна.

Този обаче не подкрепи своя приятел. Ако се беше оставил да го разколебаят личните чувства, неговият род сигурно щеше да загине заедно с този на Акечи. Със сигурност се е чувствал така, все едно реди яйца едно върху друго, като се опитва да ги опази да не се счупят. Да действа с външна предпазливост и вътрешна сдържаност трябва да се е оказало изключително болезнено за него. Съпругата на Тадаоки бе спасена, но тази проява на великодушие даде повод за вътрешни борби в рода.

Хидейоши вече бе оправдал рода Хосокава и зачел проявената от него вярност. Така главата на този род сега се радваше на неговото гостоприемство. Щом погледна към Фуджитака, Хидейоши веднага забеляза, че за последната половин година косата по слепоочията му е побеляла като скреж. Помисли си, че този човек е наистина мъдър, но в същото време проумя, че за да може при събития като тези някой да вземе твърдо решение и да не допуска след това грешки, ще трябва да плати за това със стопена плът и побелели коси. Всеки път щом погледнеше към Фуджитака, без да иска изпитваше съжаление към него.