Ейджи Йошикава - Тайко

За миг всичко наоколо се изпълни с напрежение. Мъжете просто наведоха глави с горчив израз по лицата и малцина от тях възразиха на казаното. Същата вечер се вдигнаха чаши със саке за почетна раздяла между господар и служители, но по-малко от една десета от хората се върнаха в крайна сметка в Ечидзен.

Така Кацутойо скъса връзката си със своя втори баща и стана съюзник на Хидейоши. Отсега нататък той официално бе под негово началство. Такава обаче беше само външната страна на нещата. Дълго преди да се е случило всичко това, сърцето на Кацутойо вече приличаше на малка птичка, която Хидейоши храни в кафеза си.

Както и да е, сега Нагахама беше завладяна успешно. За Хидейоши обаче това не бе нищо повече от стъпка по пътя към Гифу — главната твърдина на Нобутака.

Проходът при Фува беше прословут като място, трудно за пресичане през зимата. Времето в долината на Секигахара беше особено неблагоприятно.

Въпреки това от осемнадесетия до двадесет и осмия ден на месеца бойците на Хидейоши преминаха през Секигахара. Войската беше разделена на отряди, на свой ред съставени от дружини — товарни коне, стрелци с пушка, копиеносци, конни войници и пехотинци. Всички напредваха въпреки снега и калта. Два дни бяха нужни на около тридесетте хиляди на Хидейоши, за да премине в Мино.

Главният стан бе разположен при Огаки. Оттам Хидейоши предприе нападения и завзе всички по-малки укрепления наоколо. Веднага съобщиха за това на Нобутака, който през следващите няколко дни изпадна в пълно объркване. Надали можеше изобщо да реши какво да предприеме, още по-малко пък да тръгне на решително сражение.

Само бе кроил големи планове, но нямаше и представа как да стигне до осъществяването им. Просто влезе в съюз с хора като Кацуие и Такигава, за да може заедно с тях да нападне Хидейоши. Никога обаче не беше очаквал той самият да бъде нападнат от него.

Загубил вече изцяло самообладание, Нобутака остави съдбата си в ръцете на своите старши служители. Веднъж стигнало се до сегашното положение обаче, и тези ръце бяха вече вързани.

Старшите служители нямаха какво друго да сторят, освен да дойдат да се молят в стана на Хидейоши, също както постъпиха тези на Кацутойо. Майката на Нобутака бе пратена там като заложница; същото трябваше да направят със своите майки и служителите.

Нива се помоли на Хидейоши да пожали живота на Нобутака. Както и можеше да се очаква, Хидейоши го направи. След като се съгласи засега да спрат военните действия, той се усмихна на пратениците на Нобутака и попита:

— Вразуми ли се господарят Нобутака? Дано небето да го е дарило с разсъдък.

Заложниците бяха незабавно пратени в Адзучи. Веднага след това Самбоши, дотогава държан в Гифу, бе предаден на Хидейоши и също се пренесе там.

Младият господар беше поверен на грижите на Нобуо. Натоварил го с тази отговорност, Хидейоши се завърна като победител в Такарадера. Два дни след връщането му се паднаха празненствата за Новата година. След това дойде и първият ден от единадесетата година на Теншо. Слънчевите лъчи от сутринта бляскаха по снега, нападал наскоро по клоните на засадените в двора на подновената крепост дървета.

Наоколо се носеше вкусния мирис на новогодишни оризови сладки. Повече от половин ден по коридорите ехтеше шума на празничните барабани. По пладне обаче от главното укрепление дойде известие: „Господарят Хидейоши тръгва за Химеджи!“

Пристигна в крепостта малко преди полунощ на първия ден от новата година. С влизането в двора на укреплението бе посрещнат от пламъците на напалени големи огньове. Най-голяма обаче бе радостта не на Хидейоши, а на хората му, които станаха свидетели на забележителна гледка — всички служители и семействата им се бяха събрали пред главната порта на крепостта, за да посрещнат своя господар.

Като слезе от седлото, той подаде поводите на един слуга и за миг вдигна поглед към главната кула. През шестия месец предишното лято, точно преди отрядите му да тръгнат към Ямадзаки и да дойде голямата победа, с която отмъсти за Нобунага, Хидейоши бе стоял пред същата тази порта и се бе питал, дали ще се върне тук жив.

Последната му заповед към служителите тогава беше недвусмислена: „Ако чуете, че съм победен, избийте цялото ми семейство и изгорете крепостта до основи.“

Сега, точно в полунощ в началото на новата година, той отново бе в Химеджи. Ако по онова време за миг се беше поколебал и бе спрял, за да помисли за своята майка и съпруга в Нагахама, надали щеше да може да се сражава с отчаяността на човек, който очаква да намери в битката смъртта си. Мощта на Мори щеше сега да го притиска от запад, а Акечи щяха все така да крепнат на изток.