Ейджи Йошикава - Тайко

Два дни се стараеха да запълват времето им. С други думи, изглеждаше, че ще откажат да ги приемат.

Ишикава Кадзумаса ги засипваше с извинения и обясняваше, че Иеясу още бил зает с военни дела.

Пратениците недоволстваха от хладината, с която ги приемат. В отговор на множеството подаръци от името на рода Шибата служителите на Токугава просто приеха списък на вещите и въобще не отвориха повече дума за тях. На третия ден Иеясу се съгласи да се срещне с тях.

Беше тъкмо посред една особено сурова зима. При все това Иеясу седеше в голяма стая, в която нямаше и помен от огнище или друго отопление. Не приличаше на човек, който от младини е бил изложен на несгоди и превратности. Бузите му бяха добре закръглени. Големите уши придаваха някаква тежест на цялата му осанка, също като кръглите дръжки на железен чайник. Посетителите се запитаха може ли този човек, все още само на четиридесет, да бъде наистина голям военачалник.

Ако като пратеник бе дошъл Канамори, той бързо щеше да отбележи, че изразът „на четиридесет — непоколебим“ напълно приляга на мъжа пред него.

— Благодаря ви, че идвате чак дотук с толкова много приятелски дарове. В добро здраве ли е господарят Кацуие?

Говореше с изключително достойнство и гласът му, макар и тих, веднага вдъхваше уважение. Служителите му се бяха втренчили в двамата пратеници, които се почувстваха като представители на подчинен род, донесли годишния данък. Да предадат посланието на своя господар сега щеше да е направо унизително. Нямаха обаче избор.

— Господарят Кацуие ви поздравява за завоюването на областите Кай и Шинано. В знак на добри чувства той ви праща тези подаръци.

— Нима господарят Кацуие ви е пратил тук с поздравления, след като толкова дълго не бяхме поддържали връзка? Бога ми, това е извънредно учтиво.

И така, пратениците потеглиха обратно за дома с наистина лош привкус в устата след всичко станало. Иеясу така и не им предаде нищо, което да кажат на Кацуие. Трудно щеше да им е да съобщят на своя господар, че повелителят на Мино не е казал и една добра дума за него, какво остава за хладното отношение към тях самите.

Особено унизително бе, че Иеясу не даде никакъв отговор на топлото писмо, което Кацуие му бе пратил. Накратко, пътуването им не само завърши с пълен провал, но и излезе тъй, че Кацуие се унизи пред Иеясу много повече, отколкото би било необходимо за постигане на целите му.

Двамата пратеници обсъждаха станалото не без известна тревога. Естествено, на първо място в мрачните им мисли стоеше Хидейоши, но и старите противници Уесуги не оставаха много по-назад. Към тези опасности се прибавяше и заплахата от неразбирателства между родовете Шибата и Токугава… Можеха само да се молят това да не се случва.

Бързината на промените обаче винаги изпреварва плахите очаквания на хора като тези. Горе-долу по времето, когато двамата се върнаха в Китаношо, дадените миналия месец обещания бяха нарушени и малко преди края на годината Хидейоши тръгна в настъпление към северна Оми. В същото това време Иеясу по неизвестни причини се оттегли в Хамамацу.

Минали бяха около десет дни, откакто Инучийо се върна в Китаношо. Доведеният син на Кацуие, Кацутойо, принуден досега поради болест да остане в крепостта Такарадера, най-сетне се възстанови и отиде да се сбогува със своя домакин.

— Никога няма да забравя добрината ви — каза той на Хидейоши.

Последният изпрати Кацутойо чак до Киото и се погрижи да му осигури най-удобното възможно пътуване до крепостта Нагахама.

Кацутойо се нареждаше между най-високопоставени хора в рода Шибата, но Кацуие го отбягваше, а останали в рода не го обичаха много. Любезното отношение на Хидейоши накара младежа да промени мнението си за врага на своя втори баща.

През почти половината месец, откакто бе изпратил последователно Инучийо и Кацутойо, Хидейоши не се занимаваше нито със строеж на крепости, нито със събитията в Киото. Вниманието му по-скоро беше насочено в някаква неизвестна нова посока.

В началото на дванадесетия месец Хикоемон, пратен преди това в Кийосу, се върна при господаря си. С това завърши спокойния период на почивка, в който Хидейоши навлезе след съвета в Кийосу. Сега пуловете върху дъската за го на държавната политика отново се раздвижваха.

Хикоемон бе отишъл в Кийосу, за да убеди Нобуо, че тайните кроежи на неговия брат Нобутака стават все по-заплашителни и че напоследък Кацуие съвсем явно се готви за война. В нарушение на подписания след съвета в Кийосу договор Нобутака не е преместил господаря Самбоши в Адзучи, а го държи затворен в своята собствена крепост в Гифу. За законния наследник на властта в рода Ода това е равнозначно на заложничество.