Ейджи Йошикава - Тайко

Срещата между Хидейоши и пратениците се състоя в частично подновеното главно укрепление. Преди началото на преговорите бяха поднесени храна и чай. Това беше първият път, когато Хидейоши и Инучийо се срещаха от смъртта на Нобунага насам.

— На колко години сте сега, Инучийо? — попита Хидейоши.

— Скоро ще навърша четирийсет и пет.

— И двамата вече остаряваме.

— Какво ще рече това? Та аз още съм с една година по-млад от вас, нали тъй?

— А, прав сте. Също като по-малък брат — с една година по-млад. Сега обаче, ако човек погледне двама ни, вие изглеждате по-зрял.

— Вие сте този, който изглежда стар за годините си.

Хидейоши сви рамене.

— Та аз изглеждам стар още от младини. Но казан честно, колкото и да остарявам, все не се чувствам като възрастен човек и това ме тревожи.

— Някои казват, че след четирийсетгодишна възраст човек не бива да се колебае за нищо.

— Това не е истина.

— Така ли мислите?

— Благородникът не се колебае за нищо — така казват. В нашия случай по-вярно ще е, че четиридесет години са възрастта на първото ни колебание. Това не важи ли и за вас, Инучийо?

— Още се правите на смешник, господарю Маймунка. Не сте ли съгласни, господа?

И Инучийо се усмихна на придружителите си, които не пропуснаха да отбележат, че той е все още достатъчно близък с Хидейоши, за да го нарича в лицето „Маймунка“.

— Не бих могъл да се съглася нито с мнението на господаря Инучийо, нито пък с вашето, господарю — обади се Канамори, който бе най-стар от събралите си.

— И защо? — полюбопитства Хидейоши, комуто разговорът явно се струваше интересен.

— Що се отнася до мен самия, аз бих казал, че един мъж е непоколебим още от петнадесетгодишна възраст.

— Та не е ли това малко рано?

— Е, погледнете вашите собствени хора по време на техния първи поход.

— Имате известно право. На петнайсет си непоколебим, на деветнайсет или двайсет — още повече, но на четирийсет вече започваш да се поотпускаш. Е, какво тогава се случва, когато навлезеш в почетната възраст?

— На петдесет или шейсет си наистина объркан.

— А на седемдесет-осемдесет?

— Почваш да забравяш, че си объркан.

Всички се засмяха.

Изглеждаше, че угощението ще продължи до вечерта, но състоянието на Кацутойо се влошаваше. Разговорът се прекъсна и Хидейоши предложи да сменят стаята. Повикаха лекар. Той веднага даде на младежа някакво лекарство; направиха и всичко възможно да затоплят помещението, в което щяха да се водят преговорите.

След като четиримата седнаха по местата си, Инучийо откри разговора с думите:

— Вярвам, че сте получили от господаря Нобутака писмо, в което ви съветва да се помирите с господаря Кацуие.

Хидейоши кимна — очевидно слушаше внимателно. Инучийо му напомни за общия им дълг като служители на Нобунага и след това открито призна, че тъкмо Хидейоши изпълни този свой дълг в най-голяма степен от всички. После обаче се стигнало дотам, хората да сметнат, че той има разногласия с останалите старши служители, че пренебрегва господаря Самбоши и работи само за своя собствена изгода. Дори и това да не е истина, Инучийо смята, че е жалко, дето действията на Хидейоши дават повод за такива мнения.

Предложи на Хидейоши да види положението от гледната точка на Нобутака или Кацуие. Единият се разочарова наскоро в очакванията си, другият пък изпитва оправдано безпокойство. Кацуие, когото наричаха „Демона“, сега не успя да настигне Хидейоши. Та нима и на съвета в Кийосу той не отстъпи пред него?

— И така, няма ли да прекъснете тази вражда? — запита накрая Инучийо. — Това всъщност не е грижа за страничен човек като мен, но семейството на господаря Нобунага е така или иначе замесено във всичко това. Не подобава неговите служители да спят в обща постеля и да сънуват различни сънища.

Докато Хидейоши слушаше думите на Инучийо, погледът в очите му сякаш се промени. Вината за взаимната вражда бе хвърлена на него и сега се очакваше решително да отхвърли обвинението.

Хидейоши обаче кимна енергично.

— Напълно прав сте — отвърна той с въздишка. — Аз наистина нямам вина и ако трябва да изредя нещата, които ме оправдават, ще трябва да натрупам тук цяла словесна планина. Когато обаче погледна на положението по начина, по който ми го описахте, ми се струва, че изглежда съм отишъл твърде далеч. В този смисъл не съм бил прав. Оставям всичко във вашите ръце, Инучийо.

Така преговорите завършиха необикновено бързо. Хидейоши говори така открито, че пратениците останаха малко стреснати. Инучийо обаче добре познаваше стария си приятел.