Ейджи Йошикава - Тайко

Ечидзен, област на рода Шибата

Китаношо, главна крепост на рода Шибата

Фучу, крепост на Маеда Тошинага

Снегът ден и нощ валеше над зимната Ечидзен и не оставяше дори пролука, в която човек да поотпусне сърцето си. Зад стените на крепостта Китаношо обаче тази година бе по-топло от обикновено. Необичайното положение се дължеше на присъствието на господарката Оичи и нейните три дъщери. Самата господарка рядко се появяваше на показ, но девойките не можеха да понасят да стоят затворени в покоите си. Най-голямата, Чача, беше на петнадесет години, средната сестра — на единадесет, а най-малката — само на девет. Дори падането на едно листо беше в състояние да предизвика почуда у момичетата и смехът им постоянно огласяше коридорите на укреплението.

Привлечен от техните гласове, Кацуие тръгна към женските помещения, където, сред веселия им смях, се надяваше да позабрави многобройните си грижи. Всеки път, когато се появеше обаче, изразът по лицата на момичетата помръкваше и те нито се смееха, нито дори се усмихваха вече. Дори господарката Оичи ставаше мълчалива и строга, красива и студена.

— Моля, влезте, господарю — канеше го тя да седне край малкия посребрен мангал.

Дори след сватбата те разговаряха помежду си с тържествеността, с която един служител се обръща към някой член на семейството на своя господар.

— Сега, когато за първи път виждате снега и усещате студа на това място, самотата ви трябва да се е засилила, господарке — каза Кацуие съчувствено.

— Не съвсем, господарю — отвърна Оичи, макар да беше ясно, че мечтае за някоя по-топла област. — Кога снегът в Ечидзен започва да се топи? — продължи тя.

— Това не е Гифу или Кийосу. Докато там рапиците са цъфнали и цветовете на черешите започват да падат, тук планините още се покрити с петна топящ се сняг.

— А дотогава?

— Всеки ден е също като днес.

— Искате да кажете, че снегът не се топи никога ли?

— Та той е дебел много педи! — отвърна рязко Кацуие.

Като му напомниха колко продължително време снегът затрупва Ечидзен, сърцето му се изпълни с горчивина. Не можеше да прекара дори миг със семейството си, без да го налегнат грижи.

Върна се в главното укрепление също така бързо, както го беше напуснал. Вървеше с големи крачки по засводения коридор, придружаван от оръженосците си. Снеговитият вятър духаше навън. Веднага щом си тръгна, три момичета излязоха на терасата, за да попеят — песни не за Ечидзен, а за родната им Овари.

Кацуие не се обърна назад. Преди да влезе в кулата, той нареди на един от оръженосците:

— Кажи на Годзаемон и Гохей веднага да дойдат стаята ми.

И двамата мъже бяха важни служители на рода Шибата и Кацуие много разчиташе на тях.

— Пратихте ли известие на Маеда Инучийо? — попита той Годзаемон.

— Да, господарю. Пратеникът тръгна преди малко. Да не би да сте искали да прибавите нещо към писмото, господарю?

Кацуие мълчешком кимна; изглеждаше потънал в мисли. Предишната вечер едно събрание на целия род обсъди важен въпрос — Хидейоши. Решението им беше да не бездействат. Имаха на разположение цялата зима, за да изпълнят замисъла си — Такигава Кадзумасу трябваше привлече Исе; Нобутака — да убеди Гамо Уджисато да се присъедини към тях и да помоли Нива Нагахиде за помощта му; самият Кацуие щеше да пише на Токугава Иеясу, за да проучи неговите намерения; при стария заговорник — шогуна — вече бе пратен вестоносец. Най-сетне, всички се надяваха, че когато дойде времето, Мори ще нападнат Хидейоши в гръб.

Планът беше такъв, но отношението на Иеясу към него оставаше напълно неясно. Макар да беше лесно да бъде изкушен Йошиаки, от друга страна надеждата да убедят Мори да се присъединят към тях изглеждаше малка. В допълнение към това, Гамо Уджисато, човека, когото трябваше да привлече Нобутака, вече бе на страната на Хидейоши, докато Нива благоразумно запазваше междинно положение, заявявайки, че не би могъл да вземе страната на който и да било от служителите на своя предишен господар и ще защитава единствено неговия законен наследник — господаря Самбоши.

В същото това време Хидейоши устройваше в Киото величествената заупокойна служба за Нобунага, която привлече вниманието на цялата страна. Нарастващата слава на съперника му караше Кацуие да се замисля какво трябва да направи. Планините на Ечидзен противопоставяха на неговите замисли снега си. Готвеше голям поход, но не можеше да придвижи войска, за да излезе с нея на бойното поле.