Ейджи Йошикава - Тайко

Като възнаграждение за неговите военни заслуги Императорският двор извести Хидейоши, че ще получи сана на Главнокомандващ Императорската стража. Отказа с възражението, че заслугите му далеч не оправдават такава висока чест, но от Двора продължиха да настояват и най-сетне той прие едно по-ниско звание.

Колко много са онези, които бързат да започнат с укорите при вида на някое добро дело в този свят! Колко много дребни души говорят против хората, които с открито сърце работят за страната си!

Винаги става така, а по време на големи промени напливът на злословието е особено силен.

— Хидейоши бързо извади наяве тщеславието си. Дори подчинените му вече сами се домогват до властта.

— Но те забравят за господаря Кацуие. Мислят си, че са единствените хора с власт в тази страна.

— При влиянието, което си печели напоследък, господарят Хидейоши изглежда ще става приемник на господаря Нобунага.

Упреците към него бяха наистина шумни. Както винаги в такива случаи обаче, самоличността на обвинителите беше неизменно скрита.

Независимо дали мълвата стигаше до неговите уши или не, Хидейоши оставаше безразличен към нея. Нямаше време да се занимава с това, какво говорят хората. Нобунага умря през шестия месец; през седмия се проведе съвета в Кийосу; в края на същия Хидейоши се оттегли от Нагахама и премести семейството си в Химеджи; през осмия започнаха строителните работи в крепостта Такарадера. Сега той продължаваше да снове между Киото и Ямадзаки. В Киото сутрин поднасяше почитанията си на Императора в двореца му, следобед правеше оглед на града, вечер се заемаше с правителствени въпроси, пращаше отговори на различни писма и приемаше посетители, към полунощ преглеждаше писмата от отдалечените области, призори вземаше решения по прошенията на своите подчинени. Всеки ден, докато още преглъщаше храната от последното ядене, вече пришпорваше коня си нанякъде.

Често не трябваше да отиде само на едно място — чакаха го за посещение в дома на някой придворен благородник, за среща или за преглед на нещо — и напоследък често се отправяше към северната част на Киото. Това бе мястото, където разпореди да се започне един огромен строителен план. В двора на светилището Дайтоку щеше да бъде издигнат нов храм — Сокенин.

— Трябва да бъде завършен до седмия ден на десетия месец. До осмия ден да сте разчистили мястото на строежа, а на деветия всичко да е готово за богослужение. Не оставяйте нищо за десетия ден.

Тази строга заповед беше отправена към Хикоемон и неговия зет Хиденага. Какъвто и строеж да започнеше Хидейоши, той никога не променяше първоначално поставените срокове.

Заупокойната служба в памет на Нобунага започна под светлината на лампите в светилище, широко сто осемдесет и четири разкрача. Ярко оцветеният балдахин блещукаше, хилядите фенери приличаха на звезди, димът на тамян се носеше между трепкащите знамена и се стелеше на червеникави облаци над главите на тълпата от опечалени.

Между свещениците имаше почитани книжници от петте най-важни дзен-храма и монаси от десетте будистки ордена. Съвременниците, които са присъствали на службата, я описват, все едно петстотинте архата и трите хиляди ученика на Буда са били всички пред очите им.

След като мина четенето на сутрите и пръскането на цветя пред Буда, дзен-учителите поднесоха почитанията си. Накрая игуменът Сокен изчете прощалната гадха и с цяло гърло извика: „Квац!“. За миг всичко притихна. После отново засвири тържествена музика, западаха лотосови цветове и богомолците един по един прекадиха пред олтара.

Сред опечалените обаче отсъстваха поне половината от роднините на Ода, които със сигурност би трябвало да са дошли. Нямаше го Самбоши, нито пък Нобутака, Кацуие и Такигава.

Най-мътни навярно бяха намеренията на Токугава Иеясу. След станалото в храма Хоно неговото положение коренно се бе променило. Никой не можеше да отгатне какви са сега неговите мисли и как хладният му поглед преценява онова, което става.

Фува Хикодзо, старши служител на рода Шибата

Канамори Горохачи, старши служител на рода Шибата

Саса Наримаса, старши служител на рода Ода и поддръжник на Шибата Кацуие

Сакума Ясумаса, брат на Генба

Менджу Шосуке, оръженосец на Шибата Кацуие

Ямаджи Шоген, служител на Шибата Кацутойо

Маеда Тошинага, син на Инучийо