Ейджи Йошикава - Тайко

— Както и да обмислям всичко, тук, струва ми се, просто няма добър начин да се противопоставим на Хидейоши. Явно той се прибра бързо у дома си тъкмо за да спечели такова преимущество пред нас. Не смятам, че при тези условия трябва да приемаме битката, към която той ни тласка — заяви Кацуие, повлиян от съветите на своите военачалници.

Генба обаче му се изсмя подигравателно.

— Ако сте решили да станете за посмешище и да се разчуе, че ви е страх от Хидейоши, това навярно ще е правилното решение.

На кой да е военен съвет предложението за оттегляне винаги трудно може да бъде отстоявано срещу това да се настъпи напред. Особено мнението на Генба пък сега оказа силно въздействие върху хората. Безподобната му храброст, издигнатото му положение в рода и привързаността на Кацуие към него придаваха тежест на думите му.

— Едно бягство при вида на врага, без да сме пратили срещу му поне една стрела, със сигурност ще съсипе доброто име на рода Шибата — обади се един от военачалниците.

— Друго щеше да е, ако бяхме взели такова решение, преди да сме потеглили от Кийосу.

— Господарят Генба е прав. Щом хората научат, че сме стигнали чак дотук и после сме отстъпили, ще станем за присмех на поколения напред.

— А какво ако първо влезем в сражение с тях и после се оттеглим?

— Та те са само маймунски воини, в крайна смета…

По-младите сред бойците до един завикаха в подкрепа на Генба.

Единствен остана да мълчи Менджу Шосуке.

— Какво мислите вие, Шосуке?

Кацуие рядко питаше този военачалник за мнението му. Напоследък Шосуке не се ползваше с неговото благоволение и обикновено се въздържаше да говори.

— Мисля, че Генба е напълно прав — отвърна той покорно.

Между останалите, разгорещени и готови да се бият, Шосуке изглеждаше хладен като вода и въпреки младостта си — съвсем не въодушевен. Отговорът му обаче сочеше, че няма голям избор.

— Щом дори Шосуке говори по този начин, ще последваме съвета на Генба и ще настъпим напред както сме сега. Веднага щом пресечем реката обаче, трябва да пратим напред съгледвачи и да не избързваме непредпазливо по пътя. Поставете най-отпред много пешаци, а веднага след тях стройте един отряд копиеносци. Стрелците с пушка да вървят предпоследни. Ако попаднем на засада, огнестрелното оръжие надали ще ни бъде от голяма полза. В случай, че срещнем врага и съгледвачите ни дадат знак, веднага наредете да бият барабана, но не позволявайте да настъпи и най-малко объркване. Всички началници на отряди да чакат заповед от мене.

След като бе решено да продължат нататък, войската пресече река Иби. Нищо не се случи. Тръгнаха напред към Акасака, но от врага още нямаше и следа.

Групата разузнавачи изпревари с много останалите и стигна до околността на село Таруи. И там не успяха да открият нищо необичайно. Някакъв самотен пътник се приближи към войниците. Изглеждаше подозрителен и един от тях изтича напред и го задържа под стража. Заплашван и разпитван от съгледвачите, мъжът бързо проговори, но тъкмо онези, които го заплашваха, сега бяха стреснати.

— Ако ме питате дали съм видял по пътя хора на господаря Хидейоши, то да, със сигурност ги видях. Рано сутринта бяха близо до Фува, а тъкмо преди малко минаха през Таруи.

— И колко бяха на брой?

— Не съм сигурен, но поне няколкостотин.

— Няколкостотин ли?

Разузнавачите се спогледаха. Пуснаха човека да си върви и побързаха да известят Кацуие за чутото.

Новината беше съвсем неочаквана. Силите на противника бяха толкова малки, че Кацуие и военачалниците му направо започнаха да изпитват съмнения. Въпреки това бе дадена заповед да тръгват напред и отрядите продължиха хода си. Точно тогава пристигна съобщение, че към тях идва пратеник на Хидейоши. Щом мъжът най-сетне се приближи достатъчно, за да го видят, те забелязаха, че това не е облечен в броня воин, а съвсем невръстен младеж, наметнат с дреха от щампована полупрозрачна коприна и с кимоно с цвят на глициния. Дори и поводите на коня му бяха изящно украсени.

— Името ми е Ики Ханшичиро — представи се момъкът, — и съм оръженосец на господаря Хидекацу. Тук съм да предложа услугите си като водач на господаря Кацуие.

Ханшичиро мина право покрай съгледвачите, които останаха като втрещени. Началникът им завика объркано и се спусна подире му, като едва не се катурна при това от коня си.

Кацуие и неговите придружители подозрително огледаха младия мъж. Готвеха се за битка и очакването и напрежението им тъкмо достигаха връхната си точка. Сега посред вдигнатите копия и запалените вече мускетни фитили се появяваше този изискан млад мъж, който с отмерени движения слезе от седлото и любезно се поклони.