При Нагахама обаче, след като той и старшите му служители придружиха Хидекацу чак до крепостната порта подозренията отново се събудиха. Откри, че от известно време Хидейоши отсъства от крепостта си. Заминал бе за Киото, където взимаше участие във важни държавни дела.
— Отново се оставих да бъда подведен от Хидейоши! — възкликна Кацуие, раздразнението му веднага се събуди отново и той побърза да се върне на пътя си за дома.
Беше краят на седмия месец. В изпълнение на даденото обещание Хидейоши предаде крепостта Нагахама и земите й на Кацуие, който ги предостави на приемния си син Кацутойо.
Кацуие все още не знаеше защо на съвета в Кийосу Хидейоши настоя крепостта да бъде предоставена тъкмо на този човек. Нито присъствалите там, нито хората като цяло не си задаваха никакви въпроси и изобщо не подозираха какво има наум предишният господар на Нагахама.
Кацуие имаше още един приемен син, който тази година щеше да навърши петнадесет — Кацутоши. Онези от членовете на рода Шибата, които се грижеха за бъдещото му, смятаха, че може само да се съжалява, дето отношенията на Кацуие и Кацутойо са толкова хладни.
— Кацутойо е нерешителен — оплакваше се Кацуие. — Никога не постъпва с истинска убеденост в това, което прави. Дори нравът му не е подходящ, за да бъде мой син. У Кацутоши пък няма и следа от злоба. Той настина се е привързал към мен като към баща.
Ако предпочиташе Кацутоши пред Кацутойо обаче, то по-напред дори от тях Кацуие поставяше племенника си Генба. Обичта му към него надминаваше онази, която обикновено се изпитва към племенник или син и понякога той направо проявяваше склонност да се разчувства. Макар двамата по-малки братя на Генба съвсем наскоро да бяха преминали двайсетте, Кацуие се отнасяше към тях с необикновена благосклонност и им беше поверил началството над ключови крепости.
При цялата тази силна привързаност между хората в семейството недоволен от осиновителя си и братята Сакума оставаше единствен Кацутойо.
Веднъж по време на новогодишните празненства например, когато близките и служителите на Кацуие бяха дошли да го поздравят за празника, първата чаша беше налята от Кацуие. Кацутойо естествено предположи, че тя ще бъде за него, пристъпи почтително и застана на колене близо до баща си.
— Не е за теб, а за Генба, Кацутойо — каза му Кацуие и отдръпна чашата.
Скоро стана известно, че това пренебрегване предизвикало недоволство у Кацутойо и явно новината бе стигнала и до хора от други области. Очевидно за това беше научил и Хидейоши.
Преди да предаде Нагахама на Кацутойо, Хидейоши трябваше да намери нов дом за собственото си семейство.
— Съвсем наскоро ще се местим в Химеджи — обяви той. — Там зимата е мека и от езерото докарват винаги прясна риба.
Така майката, съпругата и цялото домочадие на Хидейоши се пренесоха в неговата крепост в Харима. Самият той обаче не ги последва — нямаше време за губене. Нареди изцяло да подновят крепостта в Такарадера край Киото. По времето на битката при Ямадзаки тя принадлежеше на Мицухиде и Хидейоши имаше причини да не праща майка си и Нене да живеят там. През ден отиваше от Такарадера до столицата. Щом се върнеше, се заемаше да надзирава строежа; докато отсъстваше, се грижеше за управлението на страната.
Сега пое в свои ръце отговорността за охраната на Императорския дворец, за управлението на града и надзора над отделните области. Според първоначалното решение на съвета в Кийосу, цялата власт в Киото трябваше се поеме поравно от четирима регенти — Кацуие, Нива, Шоню и Хидейоши — и изобщо никой не бе смятал, че отговорността ще бъде изцяло само на последния. Кацуие обаче беше надалеч в Ечидзен, където провеждаше при Гифу и Исе някакви тайни военни учения заедно с Нобутака и други свои съюзници; Нива, макар и разположен наблизо в Сакамото, изглежда вече изцяло бе предоставил правомощията си на Хидейоши, а Шоню по твърде достоен начин заяви, че макар и да е получил права за това, отговорността да се занимава с управлението надвишава неговите способности и той не може да я поеме.
Тъкмо в тази област пък Хидейоши можеше най-добре да прояви дарбите си. Роден беше преди всичко да управлява. Самият той знаеше, че битките не са неговата стихия. Добре разбираше обаче, че ако човек преследва високи цели, но среща провали на бойното поле, управлението му надали ще бъде успешно. Ето защо залагаше всичко в битката и когато започнеше някой поход, се сражаваше до самия му край.
Читать дальше