Ейджи Йошикава - Тайко

За Кацуие обаче това време не беше непременно загубено.

Постоянните срещи на Кацуие и Нобутака бяха забележими за всички. Не биваше да се забравя, че съпругата на Кацуие, Оичи, е по-малка сестра на Нобунага, което значи — леля на Нобутака. Освен това тъкмо Нобутака бе убедил Оичи да се омъжи повторно и така да стане жена на Кацуие. Тъкмо от времето на този брак отношенията на Нобутака и Кацуие бяха станали близки. Те със сигурност не бяха просто обикновени сродници.

Такигава Кадзумасу също присъстваше на тези срещи и това изглежда имаше своето значение.

На десетия ден от месеца той отправи към всички останали в града господари покана за чайна церемония.

Писмото беше следното:

Доскорошните дъждове отслабват и Вие всички вече се готвите за връщане в областите си. Между воини обаче е добре известно, че следващата им среща никога не може да бъде сигурна. В памет на нашия предишен господар бих искал да Ви предложа сред утринната роса по чаша прост чай. Зная, че след този дълъг престой навярно бързате да се приберете у дома, но наистина се надявам на присъствието Ви.

Това бе всичко — нищо повече от онова, което можеше да се очаква. Тази сутрин обаче жителите на Кийосу зинаха при вида на хората, които отиваха да се отзоват на поканата.

Какво е това? Таен военен съвет ли? Мъже като Хачия, Цуцуи, Канамори и Каваджири до един се събраха на чайната церемония сутринта, докато Нобутака и Кацуие бяха навярно почетните гости там. Дали обаче събирането действително бе просто чайна церемония, за каквато го представяха или нещо по-сериозно, не можеше да знае никой освен домакина и гостите му.

По късно, в следобеда на същия ден, военачалниците най-сетне се разотидоха по областите си. На четиринадесети вечерта Кацуие обяви, че си тръгва за Ечидзен и на петнадесети напусна Кийосу.

Веднага обаче щом прекоси река Кисо и навлезе в Мино, до него достигнаха тревожни слухове, че войската на Хидейоши е затворила всички планински проходи между Таруи и Фува и така прекъсва пътя му за дома.

Кацуие тъкмо бе решил да нападне Хидейоши, но сега положението далеч не беше в негова полза и той по-скоро трябваше да се отбранява. Пътят за в къщи му се струваше опасен като тънък лед. За да стигне до Ечидзен, трябваше да мине покрай Нагахама, а неговият противник вече се бе върнал там и явно го очакваше. Дали сега Хидейоши ще го остави да прекоси, без да го предизвика на сражение?

Когато напускаше Кийосу, всички пълководци на Кацуие го посъветваха да тръгне по някой по-заобиколен път, например през Исе, областта на Такигава Кадзумасу. Ако бе постъпил така обаче, хората несъмнено щяха да сметнат, че се бои от Хидейоши, а Кацуие не би бил в състояние да понесе такова унижение. С навлизането в Мино обаче съмненията му все повече нарастваха.

Съобщенията за придвижване на отряди в планините пред тях накараха Кацуие да спре напредването си и докато сведенията не бъдат опровергани, да престрои своята войска в боен ред.

След това му съобщиха, че някой забелязал дружина начело с Хидейоши в околностите на Фува. Косите на Кацуие и пълководците му настръхнаха. Опитаха се да си представят силата и замислите на врага, който ги очаква по пътя и пред очите им се спусна сякаш завеса, черна като мастило.

Внезапно пред река Иби на отрядите бе наредено да спрат и Кацуие и щабът му се оттеглиха в горичката на местното светилище, за да обсъдят как да се постъпи. Да ударят ли врага или да се върнат? Едно от възможните решения бе засега да се отдръпнат и да сложат ръка върху Кийосу и Самбоши. После можеха да обявят Хидейоши за престъпник, да обединят около себе си останалите господари и вече след това да премерят с него сили. От друга страна, сега разполагаха със значителен брой хора и като самураи, за тях щеше да е чест да си пробият път с бой и да сразят врага с една бърза победа.

Като размисляха над възможните последствия при всяка от двете възможности, те стигнаха до извода, че първата би ги довела до продължителна война, докато втората ще докара едно незабавно решение. Съвсем не беше изключено обаче вместо да нанесат на Хидейоши съкрушителен удар, те сами да претърпят поражение.

Планинската област северно от Секигахара с положителност беше много благоприятна за устройване на засади. При това отрядите, с които Хидейоши щеше дойде от Нагахама, явно нямаше да са толкова малочислени като придружителите му при посещението в Кийосу. Между южна Оми и околността на Фува и Йоро много господари на малки крепости, могъщи местни семейства и разпръснати самурайски домове имаха връзки с Хидейоши. Приятелски настроените към Шибата между тях бяха малцина.