Ейджи Йошикава - Тайко

Легна си съвсем наскоро. Дали бе спал и час?

Хидейоши стана от постелята и слезе по стълбите до нужника. Веднага един човек от стражата коленичи на пода на терасата с хартиен фенер, за да му освети пътя. При излизането си завари друг, който му поднасяше малък съд с вода. Хидейоши се приближи и служителят изля водата върху ръцете му.

Докато ги бършеше, той спря поглед върху луната над стрехите, после се обърна към двамата оръженосци и попита:

— Тук ли е Гонбей?

Когато човекът, когото потърси, се появи, Хидейоши тръгна към стълбището за втория етаж и се обърна назад, за да погледне към служителя си.

— Идете в храма и кажете на хората, че потегляме. Разпределението на войниците и улиците, по които ще минат, записах снощи след като излязохме от крепостта и ги дадох на Асано Яхей. Идете да го събудите.

— Да, господарю.

— Почакайте. Забравих нещо. Кажете на Кумохачи да дойде при мен.

Стъпките на Гонбей се отдалечиха от дърветата зад къщата в посока към храма. Щом той си тръгна, Хидейоши бързо се облече в доспехи и излезе.

Жилището му се намираше близо до пресечката на пътищата за Исе и Мино. Заобиколи ъгъла на един от складовете и се отправи в посока към кръстопътя.

В същото време Кумохачи, току-що известен за повикването на Хидейоши, го настигна бежешком отзад.

— На вашите заповеди съм!

Мина отпред и коленичи пред Хидейоши.

Кумохачи беше стар седемдесет и пет годишен воин, но трудно го надвиваха дори и по-млади от него хора. Хидейоши забеляза, че той идва готов, с доспехите на гърба.

— Е, няма да имате нужда от доспехи. Ще ви помоля да направите нещо на сутринта. Искам да останете тук след нас.

— Сутринта ли? Имате предвид да отида в крепостта?

— Точно така. През всичките години на службата ви сте ме разбирали добре. Ще ви помоля да отнесете горе съобщение, че през нощта съм се разболял и внезапно се е наложило да се върна в Нагахама. Кажете също, че дълбоко съжалявам, дето не съм могъл да присъствам на тържеството, но се надявам, че всичко ще мине добре. Кацуие и Такигава, допускам, трудничко ще приемат това, така че останете при тях за малко и се преструвайте, че сте вече оглупял от годините и трудно чувате. Не отвръщайте на нищо, каквото и да ви кажат и после си тръгнете, все едно нищо не се е случило.

— Разбирам, господарю.

Старият воин се беше присвил в кръста като скарида, но продължаваше да държи копието в ръката си. Поклони се още веднъж, изправи се и приведен под тежестта на доспехите, тръгна назад.

Почти всички мъже от храма вече се бяха строили на пътя пред портата. Отрядите, всеки от които се отличаваше по знамето си, бяха на свой ред разделени на дружини. Началниците чакаха пред своите поделения, вече качени на седлата.

Не светеше нито една факла.

Луната в небето беше само тъничък полумесец. Седемстотинте мъже леко се полюляваха покрай редицата от дървета, като вълни в тъмното.

— Яхей! — извика Хидейоши, докато минаваше покрай строя.

В сянката на дърветата беше трудно да разпознаеш хората. Ето че се приближи някакъв нисък мъж, който тупаше по земята с бамбукова пръчка. Следваха го шест или седем други. Повечето войници изглежда си помислиха, че това е някой от обоза, но щом разбраха, че е Хидейоши, притихнаха дори още повече и дръпнаха поводите на конете си, за да ги отстранят от пътя.

— Тук съм! Ето насам!

Асано Яхей стоеше в основата на каменните стъпала и даваше указания на неколцина от мъжете. Щом чу гласа на Хидейоши, той бързо свърши с това и изтича при него.

— Готови ли сте? — запита нетърпеливо Хидейоши, без да му даде дори време да коленичи. — Ако всичко е прибрано, тръгвайте.

— Да, готови сме, господарю.

Яхей пое пълководческото знаме с трите кратунки, което стоеше подпряно на един от ъглите на портата, занесе го по средата на строя и бързо се качи на седлото. Хидейоши тръгна напред, придружаван от оръженосците си и от около тридесет конника. В такъв момент би трябвало да надуят раковината, но обстоятелствата не позволяваха употребата й сега. Хидейоши беше предоставил златното военачалническо ветрило на Яхей и сега той го развя последователно три пъти, за да даде вместо него знак на войниците. С това седемстотинте започнаха бавно да напредват по пътя.

Началото на колоната изведнъж смени посоката си и като зави, задмина Хидейоши. Начело на отрядите стояха изключително верни служители. Лица на стари и опитни бойци обаче почти не се виждаха — изглежда мнозинството от тях Хидейоши бе оставил в крепостите в Нагахама и Химеджи и в другите си владения.