Ейджи Йошикава - Тайко

Затвориха вратата, но прозорците останаха отворени, за да пропускат повеите на вятъра. Лунната светлина сякаш трепкаше. Дрямката започна да обзема Хидейоши.

— Господарю? — обади се един глас отвън.

— Какво има? Мосуке ли е?

— Да, господарю. Тук е игуменът Арима. Казва, че би искал да ви види на четири очи.

— Какво, Арима ли?

— Казах му, че сте си легнали рано, обаче той настоя.

Известно време откъм мрежата не идваше никакъв отговор. Накрая Хидейоши каза:

— Въведете го. Обаче му се извинете, че не ставам от постелята и му кажете, че в крепостта съм се почувствал зле и съм взел лекарство.

Мосуке тихо слезе по стъпалата на входа, после се чу как някой се качва обратно по тях. Много скоро човекът вече бе коленичил пред Хидейоши на дървения под.

— Прислугата ви ми каза, че сте заспал, но…

— Ваше Преподобие?

— Имам да ни казвам нещо, което не търпи отлагане и затова се осмелих да дойда тук посред нощ.

— Двата дена на съвета ме изтощиха доста и телесно, и умствено. Но какво ви води тук толкова късно?

Игуменът сниши глас.

— Възнамерявате ли да отидете на празненството в чест на господари Самбоши утре в крепостта?

— Е, ако взема лекарство, може и да успея да стигна дотам. Възможно е да ми е зле просто от жегата, а хората ще се подразнят, ако не присъствам.

— Може неразположението ви да е един вид знак.

— Знак за какво имате предвид?

— Преди няколко часа си тръгнахте още по средата на угощението. Скоро след това там останаха само Шибата и техните съюзници, които започнаха да обсъждат нещо тайно помежду си. Аз самият не разбирах точно какво става, но Маеда Гени ми обърна внимание на положението и ние се заехме тайно да ги подслушваме.

Игуменът внезапно млъкна и надникна зад мрежата против комари, сякаш за да се увери, че Хидейоши го слуша.

Някакво насекомо се беше заплело в края на покривалото и бръмчеше. Хидейоши лежеше все така по гръб и гледаше към тавана.

— Продължавайте.

— Не знаем какво точно мислят да направят, но сме сигурни, че те не желаят вие да живеете повече. Утре, когато отидете в крепостта, искат да ви затворят в някоя от стаите, да ви изредят извършените според тях прегрешения и след това да ви принудят да си направите сепуку. Ако откажете, мислят най-хладнокръвно да ви убият. Освен това възнамеряват да разположат свои войници в крепостта и дори да овладеят града под нея.

— Да, това е доста плашещо.

— Всъщност, Гени държеше да дойде тук и да ви извести сам за чутото, но се побояхме да не забележат, че излиза от крепостта и затова вместо него идвам аз. Това, че тъкмо сега сте болен, трябва да е опит на небето да ви закриля. Навярно ще е добре повторно да обмислите дали да ходите на утрешното тържество.

— Чудя се как да постъпя.

— Надявам се да не отивате там. Не го правете в никакъв случай!

— Това е тържество по повод възкачването на новия ни господар и от всички се очаква да присъстват. Признателен съм ви за добрите намерения, Ваше Преподобие. Много ви благодаря.

Докато стъпките на игумена се отдалечаваха, зад мрежата Хидейоши сключи ръце в молитва.

Хидейоши винаги спеше много дълбоко. Да успяваш да заспиш всякога, когато пожелаеш, може да изглежда лесно, но всъщност е доста голямо постижение.

Тази тайнствена сила Хидейоши бе придобил като по просветление — необходимостта го бе накарала да намери начин да облекчи напрежението на бойното поле и да запази здравето си.

„Откъсни се от всичко“. За него тези прости думи бяха като залог на благополучието.

Такова откъсване навярно не изглежда особено впечатляващо като лично качество, но то бе в основата на умението му да заспива дори в най-напрегнати минути. Нетърпение, разочарование, съмнение или тревога — със затварянето на клепките всичко това мигновено изчезваше и умът му заприличваше в съня на девствено бял лист хартия. Събуждаше се също така бързо и веднага се разсънваше.

Беше така спокоен не само по време, когато жъне успехи в битките и замислите му се осъществяват. През годините бе допускал много грешки, но после никога не бе се самоукорявал за тях или за загубите си. Винаги си спомняше, че трябва да се откъсне от всичко това.

Постоянството, за което хората често говореха, съставено от решителност и настойчивост, съсредоточеност и усърдие, не беше присъщо само на Хидейоши, а по-скоро съставляваше естествена част от ежедневния живот. Ето защо за него беше много по-важно да се стреми към откъсване от грижите, отколкото да се потапя изцяло в тях. Така даваше на душата си възможност да си поема дъх. В крайна сметка животът и смъртта намираха за него отговор в тези думи: „Откъсни се от всичко“.