Ейджи Йошикава - Тайко

Хидейоши изчака Генба да свърши с говоренето и после гръмко се изсмя.

— Е, господин племеннико, чудя се от кого ли сте чули това. Та вие ми напомнихте за едно хубаво преживяване. Преди двадесет години тази стара маймунка се славеше като майстор на масажа и целият род Ода искаше аз да го разтривам. Краката на господаря Кацуие не бяха единствените. А когато после ми даваха за награда нещо сладко, как само ми се услаждаше то! Сега ми домъчнява, домъчнява ми за вкуса на тези сладкиши.

И Хидейоши отново се засмя.

— Чувате ли това, чичо? — попита високомерно Генба. — Дайте на Хидейоши нещо хубаво за ядене. Ако сега го помолите да ви разтрие краката, може пак да се съгласи да го направи.

— Не отивай прекалено далеч, Генба. Не чуваш ли, че господарят Хидейоши само се шегува.

— Няма нищо. Че аз дори и сега от време на време разтривам краката на един човек.

— И кой е това? — попита подигравателно Генба.

— Майка ми. Тази година тя навърши седемдесет и за мен е най-голямо удоволствие да й разтривам краката. Но напоследък, понеже съм от толкова дълго време на бойното поле, не съм го изпитвал въобще. Е, сега аз ще си тръгвам, а вие останалите стойте до когато пожелаете.

Хидейоши пръв стана от масата. Никой не се изправи да го спре, когато тръгна надолу по главния коридор. Напротив, останалите господари намериха за много разумно от негова страна това, че си тръгва. Всички с облекчение се отърсиха от тревожното усещане, което до преди малко ги тормозеше.

Двама оръженосци бързо излязоха от стаята до входа, където чакаха дотогава и последваха Хидейоши. През тези два дни те станаха свидетели на напрегнатото положение в крепостта, тъй че и двамата се успокоиха, когато видяха, че с господаря им всичко е наред. По начало Хидейоши не беше позволил в крепостта да влизат голям брой негови служители.

Вече бяха прекрачили прага и викаха прислугата и конете, когато зад гърба им един глас се обади:

— Господарю Хидейоши! Господарю Хидейоши!

Някой явно го търсеше в тъмното. Над тях в небето плаваше полумесецът.

— Тук съм.

Хидейоши вече се беше качил на седлото. Като разпозна шума от плясването по конската задница, Такигава Кадзумасу изтича към него.

— Какво има? — попита Хидейоши с поглед, с какъвто господарят би погледнал някой от служителите си.

— Трябва много да сте се ядосал тази вечер — каза Такигава. — Това стана обаче само заради сакето. А и както виждате, племенникът на господаря Кацуие е още младеж. Надявам се да му простите.

После добави:

— Имаше предварителна уговорка и може да сте забравили за нея, но утре, четвърти, господарят Самбоши тържествено ще бъде провъзгласен за наследник на властта и непременно ще трябва да присъствате. Господарят Кацуие особено държи на това.

— Така ли? Е…

— При всички случаи елате.

— Разбирам.

— И още — моля ви, забравете за тази вечер. Казах на господаря Кацуие, че вие не сте толкова тесногръд, та да се обидите от шегите на едни пиян младеж.

Конят на Хидейоши вече пристъпяше напред.

— Да вървим! — извика той на оръженосците и почти събори Такигава на земята.

Беше отседнал в западната част на града, където нае къщата на едно богато семейство и малкия дзен храм в съседство с нея. Хората и конете бяха настанени в храма, а той самият се разположи на един от етажите на дома.

Домакините лесно намериха място за него, но освен това го придружаваха седем-осемстотин служители. Всъщност обаче този брой не беше особено голям, при условие че се носеха слухове, че родът Шибата е настанил в Кийосу около десет хиляди от своите войници.

Веднага щом се върна в жилището си, Хидейоши се оплака от дима вътре. Нареди да отворят прозорците и почти с неприязън хвърли настрана тържествената дреха с герб върху нея. Бързо се разсъблече и поиска да му приготвят банята.

Усетил, че неговият господар е в лошо настроение, оръженосецът предпазливо заизлива върху гърба му ведрото с гореща вода. Но докато се потапяше във ваната, Хидейоши само се прозина. После протегна ръце и крака и изръмжа доволно.

— Малко да се поотпусна — отбеляза той и добави нещо за „вдървеността“ си през последните няколко дни. — Разпънахте ли мрежата против комари? — попита.

— Да, вече я разпънахме, господарю — отвърнаха оръженосците, които държаха нощното му кимоно, за да го облече.

— Много добре. Утре всички да сте будни от рано. Кажете и на хората от стражата — обади се Хидейоши иззад мрежата.