Ейджи Йошикава - Тайко

Нобуо се обърна с лице към погребалната плочка на баща си, притвори очи и събра ръце в молитва. Прекади пред олтара, помоли се още веднъж и после се отдръпна.

Като видя, че младежът се кани да се върне право на мястото си, Хидейоши прочисти веднъж гърлото си, сякаш за да привлече внимание върху седналото в скута му дете. Без да казва с думи: „Новият ви господар е тук!“, той накара Нобуо да погледне в посока към него.

Този изглеждаше направо стреснат от дадения му знак и бързо се обърна на колене към двамата пред олтара. По природа беше слабохарактерен и сега объркването му придаваше почти жалък вид.

Нобуо погледна към Самбоши и се поклони почтително. Беше дори прекалено любезен.

Не младият господар кимна в знак на одобрение, а Хидейоши. Самбоши бе разглезен и немирен, но сега, седнал в скута на възрастния човек, по някаква причина се държеше чинно, почти като кукла.

Щом се изправи, Нобутака по същия начин се помоли за душата на баща си. След като обаче бе видял какво се случи с Нобуо и очевидно не искаше да стане предмет на присмех за военачалниците, той с внимателни движения се поклони в посока към Самбоши. После се върна на мястото си.

Следващ по ред бе Шибата Кацуие. Щом коленичи с едрото си тяло пред олтара, който почти се скри от погледа, червените лотоси по паравана и трепкащата светлина на лампата оцветиха фигурата му сякаш с гневни припламвания. Може би разказваше на душата на Нобунага за станалото на съвета и го молеше да подкрепя новия им господар. След като прекади, Кацуие дълго време остана да се моли мълчаливо с набожно притиснати една о друга длани. След това отстъпи на около седем крачки и като се поизправи, се обърна към Самбоши.

Хидейоши сякаш кимна одобрително и на Кацуие. Този изкриви леко настрани своя къс, дебел врат и с резки движения се върна на място. Имаше вид, сякаш му се иска да плюе на пода.

Нива, Такигава, Шоню, Хачия, Хосокава, Гамо, Цуцуи и останалите военачалници също се поклониха пред Самбоши. После се пренесоха в залата за угощения, нарочно предназначена за подобни случаи и по покана на вдовицата на Нобутада седнаха на масата. Бяха сложени ястия за повече от четиридесет гости. Чашите тръгнаха от ръка на ръка, пламъците на лампите трепкаха от хладния нощен вятър. За първи път от два дни мъжете седнаха просто да поговорят приятелски и скоро всеки се почувства леко пиян.

Тази вечер угощението беше малко необичайно, тъй като се даваше след възпоменателна служба. Никой не прекали с пиенето. Въпреки това действието на сакето започна да се усеща, някои от гостите станаха от местата си, за да поговорят с друг, седнал далеч от тях и тук-там се дочуха смях и оживени разговори.

При Хидейоши се събра особено голямо число хора и чаши. Сега към тълпата се присъедини още един човек.

— Ще може ли една чаша? — помоли Сакума Генба.

Той бе получил големи похвали за ненадминатата си храброст в сраженията на север и се говореше, че никой враг не успявал да се срещне с него за втори път. Кацуие беше изключително привързан към този човек. Често го споменаваше в разговор като „моя Генба“ или „моя племенник“ и с гордост подробно разказваше за достойнствата му в битка.

Кацуие имаше много племенници, но кажеше ли „моя племенник“, можеше да има предвид само Генба.

Макар да беше само на двадесет и осем години, Генба държеше като военачалник на рода Шибата крепостта Ояма и разполагаше с област и звание, по които надали отстъпваше на големите пълководци, събрани край масата в залата.

— Ако обичате, Хидейоши — обади се Кацуие, — ще подадете ли чаша на този мой племенник?

Хидейоши се огледа, сякаш току-що е забелязал Генба.

— Племенник ли? — каза Хидейоши и се загледа в по-младия от него мъж. — А, за вас става дума.

Младежът със сигурност отговаряше на представата за герой, както всички го описваха — имаше едро телосложение, с което засенчваше дребния, слабоват на вид Хидейоши.

Генба обаче нямаше сипаничавото лице на чичо си. Кожата му бе светла, но със здрава руменина по нея. На пръв поглед изглеждаше, че има веждите на тигър и тялото на леопард.

Хидейоши подаде на мъжа една чаша.

— Ясно е защо господарят Кацуие има такива отлични младежи в рода си. Ето, вземете чаша.

Но Генба поклати глава.

— Щом ми предлагате чаша, ще искам онази голямата.

Въпросната чаша още съдържаше малко саке. Хидейоши без суетене я изпразни до дъно и извика:

— Някой да дойде да му налее.