Ейджи Йошикава - Тайко

— И защо мислите така, Нива?

Нива познаваше Кацуие от години, значи — добре. Ето защо той отвърна с примирителен тон:

— Не се сърдете, Кацуие — погледна го с доброжелателно изражение и продължи: — Каквото и да се говори, не беше ли Хидейоши този, към когото нашият господар изпитваше най-добри чувства. Когато господарят Нобунага намери без време смъртта си, тъкмо Хидейоши се върна от запад, за да нападне безчестния Мицухиде.

По лицето на Кацуие се изписа срам и обида. Нямаше обаче да отстъпи лесно. Упоритостта личеше дори по стойката на тялото му.

Нива Нагахиде продължи:

— По онова време вие бяхте в поход на север. Дори предвожданите от вас отряди да не бяха готови, а само да бяхте пришпорили конете си към столицата веднага, след като сте научили за смъртта на господаря Нобунага, сигурно щяхте да сразите Акечи на място — та между служителите вие, в крайна сметка, стоите толкова по-високо от Хидейоши. Поради небрежност обаче просто закъсняхте и за това положително може да се съжалява.

Такива бяха мислите на всички събрани и Нива сега изразяваше техните общи чувства. Тази небрежност беше най-слабото място на Кацуие. Че не пристигна навреме, за да вземе участие в битката, с която отмъстиха за господаря си, не можеше по никакъв начин да му бъде простено. След като Нива каза това открито пред всички, той сега можеше без задръжки да даде своята подкрепа за предложението на Хидейоши, което му се струваше и справедливо, и достойно.

Щом свърши речта си, атмосферата в голямата зала се промени. Всички добиха мрачен и умислен вид.

Сякаш с цел да помогне на Кацуие в затрудненото положение, Такигава прошепна нещо на мъжа до себе си. Скоро цялото помещение се изпълни с шепот и приглушен говор.

Трудно щеше да е да се вземе решение. Това събрание можеше да стане повратна точка за рода Ода. На повърхността просто отделни гласове шумяха, но отвъд шума имаше друг повод за загриженост — изхода от противопоставянето между Кацуие и Хидейоши.

Посред цялото напрежение влезе някакъв майстор на чайната церемония и тихо осведоми Кацуие, че минава обяд. Господарят кимна и нареди на човека да му донесе нещо, с което да си избърше потта от тялото. Когато един от служителите му подаде влажно парче бял плат, той го сграбчи в своята голяма шепа и бързо отри врата си.

Едновременно с това Хидейоши постави лявата си ръка встрани, сбърчи вежди и се обърна към Кацуие с думите:

— Ще трябва да ме извините за миг, господарю Кацуие. Изглежда имам малка неприятност с храносмилането.

Изправи се рязко и се оттегли през няколко стаи от залата на събранието.

— Боли — оплака се той на висок глас и стресна хората наоколо си.

Легна с много болен вид на една постелка. Явно обаче напълно се владееше и нагласи възглавницата така, че да е с лице срещу хладния повей, който идваше от градината. Загърби останалите и сам разхлаби мократа си от пот яка.

Лекарят и прислугата обаче бяха разтревожени. Служителите му също заидваха един след друг, за да видят как е.

Хидейоши обаче дори не се извърна. С гръб към тях той им махна да си вървят, сякаш пропъжда муха.

— Може да се случи винаги. Оставете ме само на мира и скоро ще съм по-добре.

Слугите бързо му приготвиха някаква ароматна отвара, която той изпи на един дъх. После отново легна и изглежда заспа, затова прислугата и самураите се оттеглиха в съседната стая.

Залата на съвета беше на известно разстояние и Хидейоши не знаеше какво се е случило, след като помоли да го извинят и излезе. Тръгна си тъкмо когато обявяваха, че е станало обяд, така че най-вероятно това даде на военачалниците сгоден случай да се разотидат, за да се нахранят.

Минаха около два часа. Следобедното слънце на седмия месец безжалостно печеше. Крепостта бе спокойна, сякаш вътре не се случва съвършено нищо.

Нива влезе в стаята и попита:

— Как се чувствате, Хидейоши? Стомахът поотпусна ли ви?

Хидейоши се извърна и се подпря на лакътя си. Като видя лицето на Нива, той изглежда бързо дойде изцяло на себе си и седна по-изправен.

— Бога ми, извинете!

— Кацуие ме помоли да дойда да ви доведа.

— А какво стана със съвета?

— Не можем да се съберем отново без вас. Кацуие обяви, че ще продължим, след като се върнете.

— Казах всичко, което имах за казване.

— Служителите се оттеглиха за около час в стаите си и сега изглежда настроението им се е променило. Дори и Кацуие май че е вече на друго мнение.

— Да вървим.