Ейджи Йошикава - Тайко

Така че, макар да бе положил грижи за вида си, между тези мъже Хидейоши изглеждаше направо неугледен. Събраните на съвет в Кийосу бяха първите хора в страната. Маеда Инучийо и Саса Наримаса не пристигнаха, тъй като още водеха битки срещу врага на север. Ако се прибавеше и Токугава Иеясу, макар с него случаят да бе по-особен, можеше да се каже, че този ден в Кийосу се срещат най-могъщите японци. Въпреки външността си Хидейоши също бе сред тях.

Самият той съзнаваше високото положение на тези около него и стана мълчалив и спокоен. Нямаше и следа от някакво възгордяване след победата при Ямадзаки. От самото начало изглеждаше крайно сериозен. Дори в отговор на думите на Кацуие запази почтителна сдържаност. Сега обаче изглежда не можеше повече да избягва да отговори на настояванията му.

— Да, съвсем разумно е това, което казвате. Има основание господарят Самбоши да присъства на този съвет, но при неговата крехка възраст — а и разговорите обещават да продължат дълго — със сигурност ще му досади да стои тук. Щом така желаете, нека веднага го помолим да напусне.

След тези думи Хидейоши се извърна леко настрана и помоли възпитателят на момчето да го изведе.

Човекът кимна, взе Самбоши от скута си и го сложи в ръцете на кърмачката отзад. Детето изглежда беше привлечено от голямото множество в тържествени облекла и започна да се противи на жената, която се опитваше да го изкара оттук. Щом тя се изправи, то се провеси на ръката й и избухна в плач. После хвърли хартиения жерав между събраните господари.

Очите на всички изведнъж се наляха със сълзи.

Часовникът удари пладне. Напрежението в голямата зала стана съвсем доловимо.

Кацуие откри съвета с думите:

— Тъжната кончина на господаря Нобунага ни причини голяма мъка, но сега трябва да изберем достоен приемник, който да продължи делото му. Длъжни сме и след смъртта да му служим така, както приживе. Така повелява Пътят на самураите.

Кацуие запита хората кого ще предложат за върховен управител на страната. На няколко пъти се обръща към тях за предложения, но никой не искаше да е първият, който да изрази мнението си. Дори и да се бяха показали дотам нетърпеливи, че да разкрият какво мислят, събраните пак щяха да знаят, че ако предложеният от някого наследник на властта не бъде в крайна сметка одобрен при окончателното гласуване, животът на предложилия определено ще е в опасност.

Никой не се канеше да отвори непредпазливо уста и всички останаха смълчани. Кацуие търпеливо понасяше тишината в залата. Навярно бе предвидил, че нещата ще тръгнат тъкмо по този начин. Нарочно си придаде по-голяма тържественост и продължи:

— Ако никой от вас няма определено мнение, засега като старши служител ще предложа моето собствено.

В този миг лицето на Нобутака, който седеше на почетното място, внезапно промени цвета си. Кацуие погледна към Хидейоши, който на свой ред местеше очи от Такигава към Нобутака и после обратно.

Това леко раздвижване предизвика невидима вълна, която мигновено заля умовете на всички присъстващи. Крепостта Кийосу се изпълни с мълчалива тревога и животът в нея сякаш почти замря.

Накрая Кацуие заговори.

— Моето мнение е, че господарят Нобутака вече е навършил необходимата възраст и има съответните способности, както и произхода, необходим за да стане приемник на господаря ни. Аз поддържам господаря Нобутака.

Изказването му бе много добре обмислено и приличаше почти на вече готово общо решение. Ето обаче, че някой се обади:

— Не, това не е правилно.

Беше Хидейоши.

— Щом става дума за потекло — продължи той, — трябва господарят Нобутада като най-голям син на Нобунага да бъде наследен от своя син, господаря Самбоши. Такива са законите на областта и обичаите на рода.

Лицето на Кацуие потъмня.

— Но почакайте, господарю Хидейоши.

— Не — продължи този. — Знам, че ще кажете, че господарят Самбоши е още малко дете. Но нали целият род — като се започне от вас, господарю — е тук, за да го закриля? Не би трябвало никой да е недоволен от това. Нашата преданост не трябва да е свързана с определена възраст. Що се отнася до мен, смятам, че ако трябва да спазваме правилата за наследяване, то приемник на покойния господар трябва да стане господарят Самбоши.

Сварен неподготвен, Кацуие извади от кимоното си кърпичка и избърса потта по врата си. Хидейоши наистина защитаваше стария обичай на рода Ода. Не можеше в никакъв случай да се каже, че се опитва просто да се противи на предложението му.