Ейджи Йошикава - Тайко

Преди съвета всеки от участниците бе пълен с догадки какво го очаква и се опитваше да разбере какво мислят другите. В същото време вече се забелязваха обичайните в такива случаи негласни съюзи и противоборства, пръскаха се лъжливи слухове, правеха се опити за привличане на поддръжници и разединяване на противниците и се прилагаха всякакви възможни хитрости.

Връзката между Шибата Кацуие и Нобутака бе особено явна — единият беше най-старши от служителите на рода, а другият — трети син на Нобунага. Близостта им надхвърляше обичайното и не можеше да се запази в тайна.

Общото мнение беше, че Кацуие възнамерява да отстрани втория син на Нобунага, Нобуо и да направи Нобутака наследник на властта. Всички обаче бяха уверени, че Нобуо ще се противопостави на брат си.

Имаше малко основания за съмнение, че приемник на Нобунага ще стане един от двамата по-малки братя на Нобутада, който загина в крепостта Ниджо едновременно с баща си. Никой обаче не беше сигурен кой от двамата да поддържа.

И Нобуо, и Нобутака бяха родени през първия месец от първата година на Ейроку и бяха на по двадесет и четири. Макар да бе необичайно, след като са се явили на бял свят по едно и също време, да ги наричат по-голям и по-малък брат, обяснението за това бе, че бяха от различни майки. Макар Нобуо да се смяташе за по-големият, Нобутака всъщност бе роден двадесет дни преди него. Естествено щеше да е старшинството да се падне на Нобутака, но неговата майка бе жена от малък и неизвестен род и затова Нобуо бе предпочетен пред него.

Ето защо, макар и двамата да бяха братя, помежду им отсъстваше близостта на кръвни родственици. Нобуо по начало бе ленив и отпуснат и единственото му силно чувство бе постоянното недоволство от Нобутака, на когото гледаше като на „по-малкия“.

При едно сравнение всички се съгласяваха, че Нобутака далеч повече заслужава да стане приемник на Нобунага. На бойното поле бе много по-годен за пълководец от Нобуо, в думите и държанието му личеше решителност и най-важното — не беше плах като брат си.

Естествено, след появата си в Ямадзаки той внезапно започна да се показва войнствено настроен и се превърна в една от най-важните личности в стана на Хидейоши. Желанието да поеме властта в ръцете си ясно личеше по думите и държанието му, и като следствие от това скоро след битката при Ямадзаки той се изпълни с неприязън към Хидейоши.

За Нобуо, който така се бе уплашил при нападението на Акечи, че собствените му войници подпалиха крепостта Адзучи, Нобутака имаше само укори.

— Ако трябва да сме справедливи, ще трябва да му се поиска сметка за станалото. Нобуо е глупак.

Макар това да не беше казано открито, при напрегнатата обстановка в Кийосу някой със сигурност бе предал тези думи на засегнатия. В положение като това скритите кроежи изваждат наяве най-лошите страни на човешката природа.

Очакваше се съветът да започне на двадесет и седмия ден на месеца, но заради закъснението на Такигава Кадзумасу го отлагаха ден след ден, докато накрая, на първия ден от седмия месец, до всички важни служители в Кийосу разпратено съобщението: „Утре, през втората половина на Часа на дракона, всички да се съберат в крепостта. Ще се реши кой да управлява страната. Председател на големия съвет ще е Шибата Кацуие.“

Нобутака отстъпваше на Кацуие почетното място, докато този се задължаваше да го поддържа. И двамата бяха убедени, че на съвета ще надделеят над останалите. При това на откриването на събранието мнозина от присъстващите изглежда вече клоняха на тяхна страна.

Този ден всичките многобройни прозорци на крепостта Кийосу бяха отворени — слънцето продължаваше да пече и в противен случай горещината и задухът щяха да са непоносими. Това обаче означаваше, че се взимат и мерки да не бъдат позволени поверителни разговори на четири очи. Почти без изключение, стражите в крепостта бяха служители на Шибата Кацуие.

В Часа на змията всички господари вече бяха седнали в голямата зала.

Подредени бяха по следния начин:

Кацуие и Такигава седяха отдясно, срещу тях отляво — Хидейоши и Нива. По-нископоставените служители като Шоню, Хосокава, Цуцуи, Гамо и Хачия бяха разположени зад тях. Най-отпред, на най-важните места, седяха Нобутака и Нобуо. Отстрани пък Хасегава Тамба държеше в скута си едно малко момче.

Това, разбира се, бе Самбоши.

До тях скромно чакаше Маеда Гени — служителят, получил последната заповед от Нобутада, преди този да умре в крепостта Ниджо. Той очевидно не смяташе за чест, че е единственият оцелял от защитниците и присъства сега тук.