Ейджи Йошикава - Тайко

Самбоши бе само на две години и неговият възпитател го държеше право срещу събраните господари. Детето едва се сдържаше на мястото си и накрая протегна ръка, бутна брадичката на Тамба и се изправи в скута му.

Гени се опита да помогне на объркания Тамба и прошепна нещо на детето изотзад, за да се опита да го развесели. Самбоши обаче се пресегна през рамото на Тамба и дръпна Гени за ухото. Гени бе дотам озадачен, че дори не протестира. Кърмачката, която стоеше коленичила зад тях, бързо подаде на Самбоши един хартиен жерав и така ухото на Гени бе спасено.

Очите на всички събрани пълководци се събраха върху невинното дете. Някои леко се усмихваха, други скрито се просълзиха. Само Кацуие оглеждаше голямата зала със смръщено лице. Изглеждаше, сякаш е готов да скастри дори и безобидния малчуган.

Като председател на събранието Кацуие трябваше да го открие, заговаряйки пръв. Сега обаче всички бяха се разсеяли и той пропусна възможността да започне речта си. Напразните му усилия да привлече вниманието изглежда го измъчваха почти непоносимо.

Накрая отвори уста и каза само:

— Господарю Хидейоши.

Хидейоши го погледна право в очите.

Кацуие пресилено се усмихна.

— Как да постъпим? — започна той, все едно че открива преговори. — Господарят Самбоши е само невръстно дете. Трябва да го уморява да седи на колената на възпитателя си.

— Сигурно — отвърна небрежно Хидейоши.

Кацуие изглежда си помисли, че противникът му започна отстъпление и бързо се приготви да го притисне. Тялото му се изпъна под напора на неприязън, примесена с чувство за собствено достойнство и сега лицето му изразяваше голямо недоволство.

Е, господарю Хидейоши. Не сте ли вие този, който помоли за присъствието на господаря Самбоши? Не ми е много ясно, обаче…

— Прав сте. Аз бях, който по необходимост настоя за това.

— По необходимост?

Кацуие приглади гънките по кимоното си. Още нямаше пладне и жегата не беше така тежка, но от плътните дрехи и възпалението на кожата той изглежда започваше да се чувства доста неудобно. Това може и да беше дреболия, но повлия на тона на гласа и на мрачното му изражение.

След Янагасе Кацуие гледаше различно на Хидейоши. Дотогава го бе смятал за свой подчинен и намираше отношенията им за не особено сърдечни. Битката при Ямадзаки обаче отбеляза един вид поврат. Сега с всеки ден тежестта на името на Хидейоши нарастваше и то често се споменаваше във връзка с неизпълнените планове на Нобунага. За Кацуие бе непоносимо да наблюдава това спокойно. Неприязънта му се засилваше и от спомена, че Хидейоши бе този, който даде голямото сражение, с което отмъсти за смъртта на господаря им.

За него бе същинско нещастие да гледат на двама им с Хидейоши като на равни. Не можеше да понесе многогодишната му вярна служба на рода Ода да бъде засенчена от заслугите на този човек. Как е възможно Шибата Кацуие да остане по-долу от някой, който сега се пъчи с кимоно и вчесана по самурайски коса, но едно време в Кийосу не бе нищо повече от слуга, започнал с чистене на канавките и метене на тор. Гърдите на Кацуие приличаха на опънат до край лък, в тях се трупаха безброй чувства и зрееха безброй планове.

— Не зная какво мислите за днешния съвет, господарю Хидейоши, но като цяло седналите тук добре разбират, че сега за първи път родът Ода се събира, за да обсъди някои много важни въпроси. Защо непременно трябва при нас да стои едно двегодишно дете? — попита направо Кацуие.

И думите, и държанието му сякаш целяха да предизвикат разбирането не само на Хидейоши, но и на всички останали високопоставени присъстващи. Щом усети, че няма да получи ясен отговор, Кацуие продължи със същия тон:

— Нямаме време да се бавим. Защо преди началото на съвета да не помолим младия господар да се оттегли? Съгласен ли сте, господарю Хидейоши?

Дори и в тържественото си кимоно Хидейоши не изглеждаше особено представителен. Като го сравни с останалите, човек не можеше да не забележи ниския му произход.

Докато бе жив, Нобунага го удостои с няколко на брой важни звания. И по време на западния поход, и при победата край Ямадзаки той добре показа на какво е способен.

При вида на Хидейоши на живо обаче всеки би се поколебал дали в тези опасни времена да премине на негова страна и да заложи за него живота си.

Между мъжете имаше много твърде внушителни от пръв поглед. Например Такигава Кадзумасу с гордата осанка неоспоримо се налагаше като първи сред военачалниците. Нива Нагахиде бе надарен с изискана простота, а оредялата коса му даваше вид на опитен войн. Гамо Уджисато бе най-младият, но благородното потекло и сдържания нрав му подсигуряваха тежест между останалите. По държание Икеда Шоню стоеше дори по-долу от Хидейоши, но в очите му гореше някакъв неопределен пламък. И най-сетне — Хосокава Фуджитака, който изглеждаше така кротък и праволинеен, но чиято зрялост го правеше непроницаем.