Ейджи Йошикава - Тайко

Другият, по лицето на когото се беше изписало смайване, бе Нобуо. Той бе главен съперник на Нобутака — официално бе провъзгласен за по-големия от двамата, а и майка му бе от благороден произход. Нямаше съмнение, че и той тайно се надява да бъде определен за наследник на баща си.

Щом тези очаквания не се оправдаха, слабохарактерността му бързо излезе наяве и той сякаш не можеше вече да понася присъствието си в залата.

На свой ред Нобутака впери яден поглед в Хидейоши. Кацуие не можеше да каже нищо нито в подкрепа, нито в отпор на новото предложение, а само мънкаше нещо сам на себе си. Никой друг не се обади.

Даде да се разбере какво мисли и Хидейоши му отговори също така неприкрито. Двамата бяха сега един срещу друг и при това явно противоборство не беше лесно да вземеш страна. Тишината легна върху всички като плътно покривало.

— За наследник на господаря… да. Но сега нещата са по-различни, отколкото в мирно време. Делото на господаря Нобунага е завършено едва наполовина и ни остават още много трудности. Дори повече, отколкото докато той беше още на този свят.

Кацуие на няколко пъти прикани събраните да говорят и всеки път, щом отвореше уста, Такигава кимаше одобрително. Трудно беше обаче да се разбере какво мислят останалите.

Хидейоши отново се обади:

— Ако съпругата на господаря Нобутада беше още бременна и трябваше тепърва да се пререже пъпната връв, за да се разбере дали детето е момче или момиче, събрание като това щеше да е необходимо. Наследникът обаче е налице — къде е причината за несъгласие и обсъждания? Мисля, че веднага трябва да решим в полза на господаря Самбоши.

Настояваше на своето, без дори да поглежда към лицата на останалите. Съпротивата му бе насочена главно срещу Кацуие.

Макар останалите пълководци да не изразяваха гласно мнението си, те изглежда се впечатлиха от неговите думи и вътре в себе си бяха съгласни с него. В самото начало на съвета видяха беззащитното сираче на Нобутада, а нали всеки от тях имаше деца в дома си? Бяха самураи и това значеше, че днес може да си сред живите, но за утре не се знае нищо. Всички не можеха да не се развълнуват дълбоко от будещата съжаление фигура на Самбоши.

Чувствата им бяха поддържани от един добронамерен и силен довод. Макар и да държаха устата си затворени, военачалниците естествено се повлияха от думите на Хидейоши.

В противоположност на това, предложението на Кацуие, макар да изглеждаше до известна степен разумно, в основата си бе неоправдано. Породено от моментна нужда, то лишаваше Нобуо от старшинството му. Много по-вероятно бе последният да подкрепи Самбоши, вместо да се застъпи в полза на Нобутака.

Кацуие отчаяно се опитваше да намери довод, с който да се противопостави на Хидейоши. По начало не смяташе, че този ще се съгласи лесно с днешното му предложение, но не беше преценил доколко силна ще е неговата подкрепа за Самбоши. Не беше предвидил и колко от останалите военачалници ще се покажат склонни да защитят детето.

— Хм, добре, нека видим. Вашите думи може и да изглеждат добре обосновани, но има голяма разлика в това, дали човек ще се грижи сам за един двегодишен господар или ще се подчинява на мъж на зряла възраст и с доказани способности. Помнете, че ние, останалите живи служители, трябва да поемем отговорността за управлението и политиката ни в бъдеще. Имаме и много трудности с родовете Мори и Уесуги. Какво ще стане, ако господарят ни е още невръстен? Делото на предишния наш повелител може да остане свършено наполовина и при това положение владенията на рода Ода дори може да се смалят. Не, изберем ли това, противниците ни и от четирите страни ще сметнат, че сгодното време е настъпило и ще ни нападнат. Страната отново ще потъне в безпорядък. Смятам предложението ви за опасно. А вие всички, какво мислите?

Обиколи с поглед насядалите в залата мъже, търсейки между тях подкрепа. Не само че от никъде не му дадоха ясен отговор, но и внезапно един чужд поглед се кръстоса с неговия.

— Кацуие.

Гласът го извика по име и сякаш проряза с нож страната му.

— Е, какво ще кажете, Нагахиде?

Отговорът на Кацуие беше изпълнен с неприязън, почти сякаш в опит да се защити.

— От известно време слушам предпазливите ви разсъждения, но не мога да не бъда убеден от доводите на Хидейоши. Напълно съм съгласен с неговите думи.

Нива беше сред по-старшите служители. Нарушавайки мълчанието, той съвсем явно наклони везните в полза на Хидейоши. Кацуие и останалите присъстващи мигновено се раздвижиха.