Ейджи Йошикава - Тайко

И на следващия ден умът на Кацуие остана все така неспокоен. Още го тревожеше мисълта как да постъпи. Обземаше го срам. Довел е войската си от север чак дотук, а остава настрана, докато Хидейоши все предприема нещо ново.

Какво да се прави? Най-естествено за старшия служител на рода Ода щеше да е да нападне рода Акечи, но тази работа вече бе свършена от Хидейоши. Какво тогава ще е от най-голяма важност при настоящите обстоятелства? Как да се противопостави на сегашното преимущество на Хидейоши?

Хидейоши не излизаше от ума на Кацуие. Неприятното му чувство към този човек започваше да граничи почти с открита омраза. Повика висшите си съветници и до късно през нощта обсъжда с тях положението. На следващия ден от стана му по всички страни се разбързаха вестоносци и тайни пратеници. В същото време лично Кацуие написа едно особено доброжелателно писмо до Такигава Кадзумасу.

Макар вече да бе изпроводил вестоносеца на Нобутака обратно при неговия господар с нарочно послание, сега прати на сина на Нобунага още едно писмо. Избра за приносител един от старшите си служители и прати заедно с него още двама доверени хора. Всичко това сочеше важността на начинанието.

Освен това двама писари изслушаха думите на Кацуие и после половин ден се занимаваха с писането на повече от двадесет писма до близките му служители. Общото във всички беше, че на първия ден от седмия месец трябва да се съберат в Кийосу и да обсъдят там кой ще наследи Нобунага и как ще бъдат разделени досегашните владения на рода Акечи.

Като даваше почин за това събиране, Кацуие щеше да възстанови отчасти достойнството си на старши служител на рода. Със сигурност всички смятат, че такива важни въпроси не могат да се решат без негово участие. Насърчен от тази си увереност, той смени посоката и се насочи към крепостта Кийосу в Овари.

Пътьом установи по това, което чуваше и по донесенията на своите разузнавачи, че мнозина от оцелелите служители на Ода са се упътили към Кийосу даже преди да са получили писмата му. Самбоши, синът на наследника на Нобунага — Нобутада — вече бе там и естествено повечето смятаха, че на това място ще се премести и седалището на рода Ода. Но Кацуие подозираше, че Хидейоши го е изпреварил и тук и е подготвил нещо зад гърба му.

Всеки ден крепостта Кийосу представяше пред очите на минаващите величествената гледка на шествия от конници, които се изкачваха по хълма до портата.

Мястото, откъдето Нобунага някога започна делото на живота си, сега се превърна в средище за обсъждане бъдещето на рода му.

Колкото за повод пристигащите служители на Ода казваха, че са дошли да изразят почитанията си към Самбоши. Никой не споменаваше, че е получил писмото на Шибата Кацуие или че идва по покана на Хидейоши.

Всички обаче знаеха, че скоро в крепостта ще започне съвещание. Общоизвестно бе и какво ще се обсъжда. Трябваше само да се обявят денят и часът на събирането. Щом поднесяха почитанията си на Самбоши, нито един от служителите нямаше да се върне в родната си област. Всеки бе довел със себе си доста на брой войници, които сега го чакаха настанени в града под крепостта.

Числото на обитателите на този град рязко беше нараснало и това, като се вземат предвид лятната жега и малкия брой на жилищата, създаваше необикновено объркване и шумотевица. По улиците бясно препускаха коне, между слугите често започваха сбивания и изобщо никой в града не се отегчаваше.

В края на месеца пристигнаха двамата живи синове на Нобунага — Нобутака и Нобуо — и предишните му пълководци, включително Кацуие и Хидейоши.

Само Такигава Кадзумасу още не се бе появил. По улиците често можеха да се чуят гласни упреци към него заради това отсъствие.

— Щом господарят Нобунага беше жив, Такигава с радост приемаше повишенията, докато стигна чак до върховен наместник на източна Япония. Защо сега се бави да пристигне в този важен момент? Това закъснение направо посрамва.

Други бяха дори по-невъздържани в укорите си.

— Той е хитър и верността не значи толкова много за него. Ето защо сигурно още не се е помръднал да дойде насам.

Така се говореше по гостилниците.

Скоро след това се чуха думи на недоволство и от закъснението на Кацуие да нападне Мицухиде. Естествено те бързо стигнаха до разположилите се в Кийосу родови предводители и служителите на Хидейоши също го известиха за общото настроение.

— Така ли? И това ли са започнали да говорят? Слуховете са толкова неблагоприятни за Кацуие, че никой не и си помисля, че ги пръска самият той. На мен обаче ми се струва, че това е опит от негова страна да предизвика несъгласия помежду ни — опит да ни изхитри преди големия общ съвет. Е, нека си похитруват малко. Такигава така или иначе е вече на негова страна.