Ейджи Йошикава - Тайко

— Оръженосец на господаря Хидекацу ли? Нямам представа какво може да значи това, но доведете го тук. Дайте да поговори с него — нареди Кацуие.

Беше прегазил тревата покрай пътя и сега стоеше под сянката на група дървета. Нареди да поставят походното му столче и се постара някак да прикрие напрегнатостта на подчинените си, както и своята собствена. Покани пратеника да седне.

— Някакво послание ли носите?

— Трябва да сте изтощен от дългото пътуване в тази жега — започна любезно Ханшичиро.

Думите му, странно на пръв поглед, звучаха точно като поздрав през мирно време. Взе в ръка кутията за писма, която висеше на червен шнур през рамото му и продължи:

— Господарят Хидейоши ви праща приветствията си.

След това подаде посланието на Кацуие.

Кацуие с подозрително изражение пое писмото, без да го отваря веднага. Премигна и погледна към Ханшичиро.

— Казвате, че сте оръженосец на господаря Хидекацу.

— Да, господарю.

— Господарят Хидекацу в добро здраве ли е?

— Да, господарю.

— Сигурно вече е много пораснал.

— Тази година ще навърши седемнадесет, господарю.

— А, толкова голям ли е станал вече? Времето минава бързо, нали? Дълго време мина, откакто го виждах.

— Днес неговият баща му нареди да дойде чак до Таруи, за да предаде приветствията си.

— Какво? — запъна се Кацуие.

Изненадата му бе толкова голяма, че под един от краката на походното столче някакво камъче се разтроши от тежестта на тялото му. Хидекацу, едно от децата на Нобунага, беше сега приемен син на Хидейоши.

— Да приветства кого? — попита учуденият Кацуие.

— Ваше Височество, естествено.

Ханшичиро прикри лицето си с ветрилото и се засмя. Клепките и устните на събеседника му неволно трепереха и той не можа да прикрие усмивката си.

— Мене ли? Дошъл е да приветства мене? — продължи да говори Кацуие сам на себе си.

— Първо погледнете писмото, господарю — помоли Ханшичиро.

Кацуие бе толкова замаян, че напълно забрави за листа в ръката си. Продължи да кима без определен повод. Погледът му премина по редовете и по лицето му последователно се изписаха най-противоречиви чувства. Писмото въобще не беше от Хидекацу — почеркът на Хидейоши съвсем ясно се разпознаваше. Беше написано открито и сърдечно.

Много пъти преди сте се прибирали по пътя от северна Оми до Ечидзен и допускам, че добре знаете откъде да минете. При все това Ви пращам като водач моя приемен син Хидекацу. Носи се някакъв неоправдан и недостоен за вниманието на двама ни слух, че Нагахама можело да стане препятствие за завръщането Ви у дома. За да пресека такива злостни мълви, пращам своя син да Ви приветства. Можете да го задържите като заложник, докато спокойно завършите пътуването си. Бих искал да Ви окажа гостоприемство в Нагахама, но откакто напуснах Кийосу, все още не съм оздравял…

Набрал увереност от думите на вестоносеца и от писмото, Кацуие не можеше да не съжалява за предишните си подозрения и колебания. Треперил бе пред възможните тайни замисли на Хидейоши и сега изпитваше облекчение. От дълго време се ползваше с името на хитър пълководец и го смятаха за толкова потаен, че каквото и да направеше, го подозираха винаги в някакви задни мисли. В миг като този обаче той дори не си направи труда да прикрие своите чувства зад привидно безразличие. Тъкмо тази страна на характера му така добре бе разбирал покойният Нобунага — той смяташе смелостта, хитрия ум и откритостта на Кацуие за добри качества, които винаги могат да му бъдат от полза и затова го натовари с тежката отговорност на главнокомандващ на северния поход, повери му многобройни войници и голяма област и изцяло разчиташе на него. Сега, като се сети за господаря, който го беше разбирал по-добре от всеки друг и който сега го нямаше на този свят, Кацуие почувства, че няма вече никой, на когото да може да опре доверието си.

Писмото на Хидейоши изведнъж го трогна и чувствата, които бе хранил против съперника си, внезапно преминаха в напълно противоположни. Открито призна пред себе си, че враждебността помежду им беше предизвикана само от неговата собствена подозрителност и страх.

И така, Кацуие наново прецени положението.

„Сега, когато господарят ни си отиде, помисли си той. Хидейоши ще бъде човекът, на когото да можем да се доверим.“

Вечерта има сърдечен разговор с Хидекацу. На следващия ден прекоси Фува заедно с младежа и когато навлезе в Нагахама, още не се беше освободил от новото и така приятно впечатление.