Ейджи Йошикава - Тайко

Погледът на Хидейоши срещна този на Инучийо.

— Разбира се, говорете с тях — отвърна с ясен глас човекът насреща.

Очите му прочетоха всичко, което беше в сърцето на Хидейоши; преди дори да тръгне от Китаношо, той вече бе прозрял бъдещето. Даже и да можеше да бъде наречен хитрец, Инучийо не беше с лоши намерения.

Хидейоши се изправи.

— Аз самият тъкмо се канех да тръгвам. Ще ви изпратя до града долу.

Излязоха заедно от укреплението.

— Днес не съм виждал господаря Кацутойо. Той тръгна ли си вече? — попита Хидейоши.

— Още не се чувства добре — отвърна Фува. — Оставихме го там, където бяхме отседнали.

Яхнаха конете си и яздиха до кръстопътя в града под крепостта.

— Накъде тръгвате днес, Хидейоши? — попита Инучийо.

— Както обикновено, отивам в Киото.

— Е, тогава ще се разделим тук. Тепърва трябва да се върнем в жилищата си и да се приготвим за пътуването.

— Бих искал да намина при господаря Кацутойо — каза Хидейоши, — за да видя дали се е пооправил.

Инучийо, Канамори и Фува се върнаха в Китаношо на десети същия месец и веднага се явиха пред Кацуие. Господарят остана предоволен, че замисълът му за установяване на мним мир се е осъществил дори по-успешно, отколкото очакваше.

Скоро след това той тайно събра своите най-доверени служители и им каза:

— До края на зимата ще пазим мира. Веднага щом снегът се разтопи, с един удар ще пометем нашия стар враг.

Направил първата стъпка към осъществяване на плана си — сключването на мир с Хидейоши, Кацуие изпроводи нов пратеник — този път при Токугава Иеясу. Това стана в края на единадесетия месец.

През последната половин година — значи от шестия месец насам — Иеясу отсъстваше от сцената на политиката. След станалото в храма Хоно вниманието на цялата страна се оказа заето с въпроса за запълването на празнината, зейнала след така внезапното рухване на главната опора на властта. През това време, докато никой нямаше възможност да отклони вниманието си встрани, Иеясу пое по свои отделен път.

По време на убийството на Нобунага той се намираше на излет в Сакай и едва успя да се върне жив в родната област. Веднага даде заповед за военни приготовления и навлезе с войската си чак до Наруми. Подбудата на действията му обаче бе доста по-различна от тази, която накара Кацуие да прекоси от Ечидзен Янагасе.

Щом чу, че Хидейоши е стигнал до Ямадзаки, Иеясу заяви:

— Нашата област е в пълна безопасност.

След това се върна с войниците си в Хамамацу.

Иеясу никога не се беше смятал за човек от същата важност като висшите служители на Нобунага. Бе просто съюзник на рода Ода, докато Хидейоши и Кацуие бяха военачалници на Нобунага. Питаше се защо трябва да взима участие в борбата между служителите и защо да се сражава, за да вади някой с неговите ръце кестените си от огъня. Сега за него съществуваше нещо много по-важно. От известно време нетърпеливо дебнеше подходящ случай за разширяване на земите си в Кай и Шинаро — двете области, с които неговата граничеше. Докато Нобунага беше жив, не можеше свободно да осъществи желанията си и сега изглежда се откриваше възможност, по-добра от която надали можеше да се очаква.

Човекът, който неблагоразумно отвори на Иеясу път към тази цел и който му даде чудесна възможност да я постигне, бе Ходжо Уджинао, господарят на Сагами — друг един от хората, които се възползваха от станалото в храма Хоно. Щом се реши, че времето е назряло, една голяма петдесетхилядна войска на Ходжо навлезе в предишните владения на рода Такеда в Кай. Нашествието беше с такива размери, сякаш Уджинао просто е взел в ръката си четка и е драснал с нея върху картата, за да завладее после всичко, което е покрил с един замах на ръката.

Станалото даде на Иеясу отличен повод да прати войски. Отрядът, който отиде на бойното поле обаче, наброяваше само осем хиляди души. Преди още да е изчакала главните сили, около трихилядната челна дружина на Иеясу успя да спре едно поделение на Ходжо от около десет хиляди души. Войната продължи повече от десет дни. Накрая войската на Ходжо не можеше да предприеме друго освен опит за последен отпор или — както се надяваше Иеясу и както в крайна сметка се случи — да моли за мир.

„Йошу се дава на Ходжо, а двете области Кай и Шинано се присъждат на рода Токугава.“

Такова бе постигнатото споразумение и то точно отговаряше на намеренията на Иеясу.

Пратениците на Шибата Кацуие пристигнаха на единадесетия ден от дванадесетия месец. Конете и пътните им дрехи бяха покрити със снега на северната област. Първо ги поканиха да си починат в стаите за гости в Кофу. Групата беше голяма и се водеше от двама старши служители на рода Шибата — Шукуя Шичидзаемон и Асами Досей.