Ейджи Йошикава - Тайко

И за отделния човек, и за страната като цяло разликата между възхода и падението често се равнява на избор между живота и смъртта.

Хидейоши обаче не се беше върнал да почива след изпитанията си. Веднага щом влезе в главното укрепление и преди още да е свалил пътните дрехи, той се срещна с началниците на крепостта. Внимателно изслуша сведенията им за събитията на запад и състоянието на околните владения.

Беше втората половина на Часа на плъха — полунощ. Служителите на Хидейоши не се грижеха за собственото си изтощение, но се тревожеха, че напрежението може да започне да се отразява на здравето на господаря им.

— Почитаемата ви майка и господарката Нене ви чакат от вечерта. Защо не влезете при тях, за да ги успокоите, че сте добре? — предложи зетят на Хидейоши, Мийоши.

Щом пристъпи в стаята, Хидейоши завари майка си, Нене, племенниците и балдъзите да го чакат. Макар изобщо да не бяха спали от снощи, те сега го посрещнаха в редица, чинно коленичили с допрени до пода длани. Хидейоши мина покрай сведените им глави, като се усмихваше с блясък в очите. Накрая застана пред възрастната си майка и й каза:

— Тази Нова година имам малко свободно време и сега се връщам да бъда с вас.

Докато поздравяваше майка си, Хидейоши досущ приличаше на „онова момче“, както тя така често го наричаше.

При думите му лицето на старата жена грейна от радост под голямата качулка от бяла коприна.

— Пътят, който си избрал, е пълен с какви ли не трудности — каза тя. — Особено последната година не беше никак лесна. Ти обаче издържа на всичко.

— Тази зима е по-студена от която и да било друга, откакто се помня — отбеляза Хидейоши, — но вие изглеждате много добре, майко.

— Казват, че възрастта се навлича като дреха. Ето, че вече облякох седемдесетата си година. Живях дълго — много повече, отколкото очаквах. Никога не съм мислила, че ще живея толкова.

— Не, не. Трябва да живеете до сто. Та не виждате ли, че съм още момче.

— Тази година ще навършиш четирийсет и шест — отвърна със смях старицата. — Как може да си още момче?

— Но не сте ли вие, майко, която от сутрин до вечер все говори за мен като за „онова момче“?

— Това е просто навик.

— Е, надявам се винаги да ме наричате така. Да ви призная, макар все повече да остарявам, умът ми все не може да настигне годините. А и, мамо, ако ви нямаше тук, щях да загубя най-скъпото си и да няма вече към какво да се стремя. Няма да мога да раста повече.

Мийоши, който се появи зад гърба му, завари Хидейоши все така погълнат в разговора с майка си. Изненадан той каза:

— Не сте ли свалили още дрехите си от пътя, господарю?

— А, Мийоши. Защо не седнете?

— Бих искал, но няма ли вие първо да се изкъпете?

— Да, прав сте. Води ме към банята, Нене.

Кукуригането на петела изненада Хидейоши. Прекара по-голямата част от нощта в разговори и спа съвсем кратко. Призори се облече в тържествено кимоно и празнична шапка и отиде да се помоли пред олтара на крепостта. После яде оризови сладки и супа в стаята на Нене. След това тръгна към главното укрепление. Днес, на втория ден от новата година, редицата от хора, дошли в крепостта да му поднесат благопожеланията си, изглеждаше безкрайна.

Хидейоши поздравяваше всеки поотделно и му предлагаше чаша саке. Лицата на гостите бяха весели и бодри. Като минеше през главното и западното укрепление, човек виждаше, че стаите до една са препълнени с тях — там една група припяваше стихове от пиеса Но, тук път други рецитираха стихове. Дори по обед потокът от посетители не спря.

До пети Хидейоши се погрижи за всичко, което имаше да се върши в Химеджи и вечерта на същия ден изненада служителите си, като им обяви че утре заминава за Киото. Всички се спуснаха да подготвят нещата навреме. Бяха смятали, че господарят им ще остане в крепостта до средата на месеца — а и до обяд Хидейоши не бе дал и най-малък знак, че се кани да си тръгва.

Едва много по-късно хората разбраха какво го е накарало да постъпи по този начин. Хидейоши винаги действаше бързо и никога не пропускаше добра възможност.

Секи Моринобу бе началник на крепостта Камеяма в Исе. Макар и на думи да беше служител на Нобутака, той сега се намираше в приятелски отношения с Хидейоши. През време на празниците Секи тайно дойде в Химеджи, за да поздрави господаря за Новата година.

Докато се срещаше с Хидейоши, от Исе пристигна вестоносец. Крепостта на Секи била превзета от главния поддръжник на Нобутака — Такигава Кадзумасу.