Ейджи Йошикава - Тайко

Хидейоши тръгна от Химеджи, без да губи нито минута. Същата вечер стигна в крепостта Такарадера, на седми влезе в Киото, на следващия ден беше в Адзучи и на девети се срещна с тригодишния Самбоши.

— Току-що поисках от господаря Самбоши позволение да вляза във война с Такигава Кадзумасу — каза Хидейоши на Секи и останалите господари, когато излезе от залата за приеми. Всички бяха като втрещени. — Зад това стои Кацуие. Трябва да завладеем Исе, преди войниците на Кацуие да са в състояние да се придвижат дотам.

От Адзучи Хидейоши излезе с призив към поддръжниците си. Писмото бе разпратено навсякъде в неговите владения, както и до други, приятелски настроени към него военачалници. Всички войни, които държат на правдата, бяха призовани да се съберат в Адзучи. Колко жалко беше за заговорниците, че дадоха повод за това събиране. В Китаношо Шибата Кацуие очакваше край съпругата си — красивата господарка Оичи — природата да свърши своето и снегът да се стопи.

Само веднъж да дойде пролетното слънце и да отвори пътищата. Обаче снежните стени, които му се бяха стрували непреодолима преграда, сега се пукаха още преди идването на пролетта.

Върху Кацуие се стовариха удар след удар — падането на крепостта Гифу, измяната на Нагахама, предаването на Нобутака. Сега пък Хидейоши се готви да нападне Исе. Чувстваше, че нито може да тръгне нанякъде, нито пък може да остане на място. Снегът по границите на областта му обаче оставаше все така дълбок като планинските проходи на Сечуан. Нито войници, нито обоз биха могли да минат през него.

Нямаше значи нужда да се тревожи от някакво нападение от страна на Хидейоши. Врагът му ще настъпи, едва когато снегът започне да се топи. Кой обаче може да каже кога ще стане това? Снегът сякаш се беше превърнал в защитна стена против неприятеля.

„Кадзумасу също е опитен войн, мислеше си Кацуие, но превземането сега на малки крепости в Камеяма и Мино е просто пилеене на усилия и при това — съвсем не в подходящия момент. Това е глупост.“ Беше като бесен.

Макар собственият му план далеч да не бе безупречен, сега той се ядосваше на Такигава Кадзумасу, предприел нападението си прекалено рано.

Дори и Кадзумасу да беше се съобразил със замисъла на Кацуие и да бе изчакал снегът да се стопи, Хидейоши, който вече прозираше намеренията на врага си, надали щеше да губи време в изчакване. С една дума, Кацуие бе надхитрен. Още откакто той прати хора да водят преговори за мир, Хидейоши беше разбрал какво всъщност крие в сърцето си.

Господарят на Шибата обаче не се канеше да остане бездеен. На два пъти той прати вестоносци — веднъж до бившия шогун Йошиаки, когото молеше да подучи Мори да нападнат от запад и после — до Токугава Иеясу.

На осемнадесетия ден от първия месец обаче, Иеясу по никому неизвестни причини тайно се срещна с най-големия син на Нобунага — Нобуо. Досега той бе обявявал строг неутралитет — какви ли бяха сега плановете му? А и защо човек, дарен с такава хитрост, се срещаше с някого, у когото това качество изобщо липсва?

Иеясу покани Нобуо, който плахо се оставяше да бъде носен от бурното течение на събитията, в своите частни покои. Там синът на Нобунага, редом с развлеченията, бе въвлечен и в тайни преговори. Иеясу се отнасяше към Нобуо точно като възрастен към дете. До каквито и изводи да стигнаха те, всичко остана в тайна. Във всеки случай Нобуо се върна в Кийосу, преливащ от радост. Видът му беше като на останал много доволен от себе си търговец, но в същото време нещо в него говореше и за гузна съвест. Изглежда, много се колебаеше дали ще може да погледне Хидейоши в очите.

А къде беше самият Хидейоши на осемнадесетия ден от първия месец? Какво правеше? Придружаван само от неколцина доверени служители, той заобиколи северния дял на езерото Бива и тайно премина през планинската област по границата между Оми и Ечидзен.

Докато оглеждаше планинските села и височините, все още покрити с дълбок сняг, Хидейоши сочеше с бамбуковата си пръчка всяко едно ключово място и непрестанно даваше нареждания.

— Това връх Тенджин ли е? И тук трябва да се издигнат няколко насипа. Започнете веднага работа и на онзи връх ето там.

На седмия ден от втория месец Хидейоши прати от Киото до рода Уесуги писмо, в което им предлагаше съюз.

Не беше сложно да се отгатне поводът за това. Шибата и Уесуги от дълги години бяха заети в кръвопролитни сражения и постоянно си оспорваха по някое парче земя по границата. Вероятно бе сега Кацуие да се опита да отстрани този стар спор, за да може да съсредоточи всичките си усилия в двубоя с Хидейоши. Твърдоглавието и гордостта му обаче надали щяха да помогнат при изпълнението на един толкова тънък план.