Ейджи Йошикава - Тайко

После тя бе изложена на показ при развалините на храма Хоно. Минал бе само половин месец, откакто знамената на Акечи се вдигнаха за битка сред бойните викове на техните войници.

Главата на Мицухиде бе поставена да напомня на жителите на столицата за станалото и те от сутрин до вечер се тълпяха около нея. Дори онези, които от самото начало се възпротивиха на измяната на Мицухиде, сега казваха по някоя молитва, а други хвърляха под гниещия череп цветя.

Заповедите на Хидейоши към жителите бяха прости и ясни. За него имаше само три правила: Работи старателно. Не върши престъпления. Злосторниците ще бъдат обезглавени.

Още не беше устроил същинска погребална служба за Нобунага; величествената церемония, която бе замислил, не можеше да се уреди само със силите на войската, а и нямаше да е редно той да бъде единственият й организатор. Огънят в столицата най-сетне беше угаснал, но искрите му се бяха пръснали по всички области.

Сега, когато и Нобунага, и Мицухиде бяха мъртви, съществуваше вероятността страната отново да се раздери на три дяла на влияние, както по времето преди Нобунага. По-лошо — разприте между родовете и съперничеството на военните господари, които преследваха всеки свои собствени цели, можеха да я върнат към безпорядъка от последните години на шогуната.

Хидейоши пренесе цялата си войска от храма Мии на флот от бойни кораби. Съдовете побраха всичко — от коне до позлатени паравани. Това стана на осемнадесето число — целта беше да се пренесат в Адзучи. По суша, покрай брега на езерото, друга войскова част също залъкатуши на изток. Вятърът издуваше платната и развяваше флаговете на редицата от кораби, които плаваха редом с напредващата по крайбрежието армия.

Адзучи обаче вече не беше нищо повече от пепелище и веднага щом пристигнаха, отрядите съвсем се обезсърчиха от гледката. Синьо-позлатените стени на града вече не съществуваха. Всички порти на външната крепост и извисените нагоре етажи на храма Сокен бяха изравнени със земята. Градът долу изглеждаше дори по-лошо от това. Дори бездомните кучета не можаха да изровят нищо руините, а свещениците от християнската църква само обикаляха наоколо с блуждаещи погледи.

Нобуо трябваше да е тук, за да види това, но той сега се сражаваше с метежници в Исе и Ига. Стана ясно, че Адзучи не е бил опожарен по негова заповед. Огньовете със сигурност са били подпалени от хората му, но най-вероятно по недоразумение или може би вследствие на лъжлив слух, пръснат от неприятеля.

Хидейоши и Нобутака пристигнаха в Адзучи заедно и дълбоко натъжени оплакаха неговата погибел. При все това, когато разбраха, че пожарите не са били причинени от заповед на Нобуо, негодуванието им малко попремина. Останаха в разрушения град само два дни. Шествието от кораби повторно вдигна платна, този път на север. Хидейоши местеше основните си сили в своята крепост Нагахама.

Там всичко бе спокойно. От врага нямаше и следа и съюзните отряди вече бяха приети зад стените на укреплението. Щом се развя пълководческото знаме със златното листо, хората в града под крепостта се изпълниха с радост. Изпълниха улиците, по които мина Хидейоши на път от лодката си до укреплението. Жени, деца и старци се просваха по очи в праха, за да го приветстват. Някои плачеха, други дори не можеха да вдигнат лица нагоре; някои надаваха възгласи и махаха с ръце, други пък съвсем се забравиха и затанцуваха от радост. Хидейоши нарочно мина на кон, за да може да се порадва на възторженото посрещане на своите хора.

Оставаше му обаче още една голяма грижа, която се засили след неговото влизане в крепостта Нагахама. Гореше го такова нетърпение, че не можеше да изтрае дори минута повече. Дали жена му и майка му са добре?

След като се настани във вътрешното укрепление, той задаваше отново и отново този въпрос на всички влизащи и излизащи военачалници. Изведнъж силно се притесни за съдбата на близките си.

— Търсихме ги навсякъде, но още не се знае със сигурност къде са — отвръщаха пълководците.

— И нямаше ли никой, който да знае в коя посока са отишли? — настояваше Хидейоши.

— Така смятахме — обади се един от военните, — но никой изглежда не ги е виждал. Когато напуснаха крепостта, пазеха в пълна тайна накъде са се упътили.

— Разбирам. Трябва да са били прави. Ако местонахождението им бе станало известно на всички, врагът щеше да тръгне да ги преследва и те щяха да са в опасност.

После Хидейоши прие един друг военачалник и се зае да обсъжда с него съвсем различен въпрос. Същия ден вражеският отряд в крепостта Саваяма бе изоставил укреплението и побягнал в посока към Васака. Пълководецът доложи, че крепостта е върната под началството на предишния й наместник, Нива Нагахиде.