Ейджи Йошикава - Тайко

Дори при влизането си в крепостта Хидейоши само хвърли бегъл поглед към обгорените развалини и дори не си помисли да се спира пред тях. Нареди да разпънат шатрата му в двора и като постави походното си столче редом с това на Нобутака, повика бързо при себе си военачалниците и се зае да им дава заповеди.

— Кютаро, идете с войската си до село Ямашина и настъпете към Авадагучи. Целта ви е да излезете при Оцу и да затворите пътя между Адзучи и Сакамото.

После се обърна към Себей и Укон.

— Трябва колкото се може по-бързо да стигнете до пътя за Тамба. Изглежда много от враговете са побягнали натам. Не бива да им оставяме време да се приберат в крепостта Камеяма и да се приготвят там за обсада. Ако сега се бавим, ще загубим още повече време. Успеете ли да стигнете Камеяма до утре по обед, трябва лесно да я превземете.

И така, няколко военачалника бяха пратени към Тоба и околностите на Шичиджо, докато други трябваше да настъпят към Йошида и Ширакава. Нарежданията бяха съвсем точни и подробни. Докато пълководците ги получаваха, Нобутака само седеше настрана. В очите на всички държанието на Хидейоши бе най-малкото прекалено дръзко.

Въпреки това дори и Себей, който отпърво отвори уста да протестира, сега прие заповедите кротко, досущ като всички останали. Накрая раздадоха припаси на войниците, наляха им по малко саке, сами се нахраниха и отново потеглиха за поредното бойно поле.

Хидейоши разбираше, че има време и начин да накараш хората да ти се покоряват. Този път беше решил да чака, докато всички военачалници спечелят победа. Той знаеше обаче, че другарите му по служба са мъже с безподобна храброст и силен дух и не беше дотам непредпазлив да се отнася с тях като с подчинени, разчитайки единствено на това обстоятелство.

Една войска трябва да има предводител. Макар според старшинството този пост да се падаше на Нобутака, той бе влязъл в бойните действия едва наскоро и никой от пълководците не оспорваше, че е лишен и от авторитет, и от решимост. При това положение нямаше кой да поеме началството освен Хидейоши.

Макар нито един от военачалниците да не бе склонен да му се подчини, всички знаеха, че никой друг човек не е общоприемлив за тях. Хидейоши замисли това сражение като погребална служба за Нобунага и събра всички да вземат участие в нея. Ако сега се оплачеха от надменното му отношение към тях, щяха само да се изложат на обвинение в себичност.

Нямаха време за почивка. Трябваше, както им бе наредено, веднага да се отправят към новите си цели. Щом се изправиха всички да си вървят, Хидейоши остана седнал на мястото си и само изпрати всеки с по едно мръдване на брадичката.

Хидейоши остана в храма Мии. През нощта на четиринадесети имаше нова голяма гръмотевична буря. Тлеещите останки на крепостта Сакамото угаснаха и през цялата нощ над черното като мастило езеро и над Шимейгатаке проблясваха белезникави светкавици.

С настъпването на утрото обаче небето се изчисти и отново дойде лятната жега. От главния стан в храма Мии се виждаше, как на източния бряг на езерото, откъм Адзучи, се издига гъст жълт дим.

— Адзучи гори!

При тази вест на стражите пълководците наизлязоха на терасата. Хидейоши и останалите заслониха очи с ръка.

— Господарят Нобуо, който се беше разположил на стан в Цучияма в Оми и господарят Гамо са се обединили и сутринта нападнаха Адзучи. Подпалиха и града, и крепостта — от вятъра всичко сега е потънало в пламъци. В Адзучи обаче нямаше останали вражески войници, тъй че сражение не последва.

Хидейоши можеше да си представи какво става в далечината.

— Нямало е причина да подпалват нищо — промърмори той недоволно. — Каквото и да е станало, господарите Нобуо и Гамо са постъпили прибързано.

Скоро обаче се успокои. Това, което Нобунага бе изграждал в продължение на половината от живота си, с цената на толкова време и жертви, заслужаваше да бъде оплаквано, но Хидейоши бе уверен, че много скоро — и със собствени сили — ще издигне крепост и град, дори по-величествени от тези.

В същото време от главната храмова порта пристигна още една група войници. Бяха се скупчили около някого, когото водеха при Хидейоши.

— Един селянин от Огурусу на име Чобей твърди, че е намерил главата на господаря Мицухиде.

Обичайно бе главата на вражески пълководец да бъде разглеждана много тържествено и с почит, така че Хидейоши нареди да поставят походното му столче пред главния храм. След малко седна там заедно с останалите военачалници и накара да извадят главата.