Ейджи Йошикава - Тайко

— Може да са остатъци от противниковата войска — обади се някой. — Чух, че са стигнали в бягството си чак до Ибуки.

Това наистина бе възможно и стрелците с пушки незабавно изтичаха напред. Веднага се даде нареждане да се подготвят за битка, но двамата монаси, които водеха, повикаха хората да се върнат.

— Това не са неприятели. Просто от храма са пратили стража да пази околността. Не стреляйте.

После се обърнаха към далечния връх и посредством викове и ръкомахания се разбраха с другарите си.

След това войниците тръгнаха да слизат надолу по планината като търкалящи се по стръмнина камъни. Много скоро към тях изтича някакъв офицер с прикрепено на гърба знаме. Хидейоши разпозна в него служител от Нагахама.

Храмът Дайкичи не беше нещо повече от малко планинско светилище. При всеки дъжд покривът му течеше. При всяко духване на вятъра стените и подпорите се разлюляваха. Нене, заедно със свекърва си за която се грижеше, живееше в главния храм, а придворните дами — в монашеските килии. Дошлите по-късно служители от Нагахама си построиха наоколо малки колиби или отседнаха в къщи долу в селото. При тези трудни условия двеста души бяха прекарали повече от две седмици.

Когато новината за убийството на Нобунага стигна до Нагахама, от крепостта вече се виждаха предните отряди на войската на Акечи. Трудно беше да се реши какво да се прави. Нене написа писмото до своя съпруг в далечните западни области буквално в последната минута. Взе свекърва си, напусна крепостта и като остави всичко зад себе си, тръгна да търси убежище. Успя само да натовари на един кон малко дрехи за майката на Хидейоши и подаръците, които самият той бе получил от Нобунага.

В това положение Нене усети отговорността на тъжната и тежка женска участ. В отсъствието на Хидейоши тя бе отговорна за крепостта, трябваше да се грижи за възрастната му майка и да ръководи цялото домакинство. Сигурно с цялото си сърце е желаела да чуе от съпруга си една дума на похвала за добре свършената работа. Той обаче бе далеч, на бойното поле. Доскоро крепостта й предлагаше сигурност, но сега положението внезапно се оказа не по-различно, отколкото при похода в западните области — врагът ги заплашваше и тук.

През време на война такава промяна не може да е причина за отчаяние, но Нене се притесняваше от въпроса къде да настани майката на Хидейоши. Дори да оставеха крепостта в ръцете на врага, тя бе сигурна, че съпругът й бързо ще си я върне отново. Ако обаче позволеше нещо лошо да се случи на майка му, никога нямаше да може да го погледне в очите.

— Моля ви, погрижете се само за свекърва ми. Не мислете за мене. И колкото и да ви е жал, че трябва да оставите нещо, не се бавете заради разни вещи — насърчи Нене женската прислуга и всички останали хора от домакинството, които отчаяно бързаха по пътя на изток.

Нагахама опираше на запад в езерото Бива, на север бе заплашвана от враждебни родове, а на изток не беше ясно какво става по пътя за Мино. Нямаше значи друг изход, освен да потърсят убежище в посока връх Ибуки. Когато съпругът й побеждава, жената на воина се изпълва с щастие. Стига обаче той да претърпи и една загуба, като например сегашното тяхно бягство от крепостта, и нещастницата преживява нещо, което земеделецът на полето или търговецът в града просто не могат да си представят.

Като се започне от този ден, хората от рода на Хидейоши гладуваха, лягаха да спят на открито и пребиваваха в постоянен страх от вражески отряди. Нощем трудно можеха да се запазят от росата, денем побелелите им, окървавени нозе трябваше отново да поемат бежанския си път.

През време на тези изпитания те винаги помнеха едно — стига врагът да ни плени и ще му покажем кои сме. Такава бе тайната клетва почти на всекиго. Жените всички мислеха по един начин. Всички чувстваха, че ако уханието което се носи от дрехите им и хубостта на черните им коси не намерят покритие в техните сърца, ще си спечелят презрение като глупави и суетни създания.

Селото предлагаше превъзходно убежище. На разстояние от него поставиха стражи, тъй че да няма опасност от изненадващо нападение. Беше средата на лятото и постелките и припасите трябваше да се окажат достатъчни. Най-голямото неудобство за тях бе преди всичко откъснатостта, в която се намираха. Отдалечени от всякакво селище, нямаха и представа какво става навън.

Вестоносецът трябва да се върне скоро. Нене остави мислите си да блуждаят по небето на запад. В нощта преди да напусне Нагахама тя бързешком написа писмо на своя съпруг. Оттогава не беше получила никаква новина. Може би пратеникът е попаднал на връщане в ръцете на Акечи или пък не е успял да намери мястото, където са се скрили. Ден и нощ бе обмисляла всички тези възможности.