Ейджи Йошикава - Тайко

После чу, че при Ямадзаки е имало сражение. Щом й казаха за това, кръвта нахлу по лицето й и тя цяла се изчерви.

— Навярно е истина. Моето момче ще постъпи точно така — обади се майката на Хидейоши.

Косата на старицата бе напълно побеляла. От ставането сутрин до вечерното си лягане тя, почти без да се помръдва, седеше в главната зала на храма Дайкичи и набожно се молеше за победата на своя син. Колкото и да се объркат нещата в този свят, безусловно вярваше, че мъжът на когото е дарила живот, няма да се отклони от Великия път. Дори и сега, когато разговаряше с Нене, все по стар навик наричаше Хидейоши „това момче“.

— Дано да се върне победител, пък дори ако за това трябва да пожертвам в замяна това старо тяло.

Това бе нейната единствена и ежедневна молитва. От време на време вдигаше поглед към статуята на богиня Канон и изпускаше въздишка на упование.

— Майко, усещам, че скоро ще получим добри новини — каза един ден Нене.

— Не знам защо, но и аз предчувствам същото — отвърна старата жена.

— За мен това дойде внезапно, щом погледнах лицето на Канон — продължи Нене. — С всеки изминат ден тя сякаш започва да ни се усмихва.

Този разговор между двете жени стана на сутринта в деня, когато пристигна Хидейоши.

Слънцето клонеше към залез и селото бе останало в сянката на долината. Стените на храма вече се покриваха с привечерен здрач. Нене удряше по кремъка, за да запали лампите във вътрешното светилище, а свекърва й все така стоеше в молитва пред статуята на Канон.

Внезапно чуха навън бързи войнишки стъпки. Майката на Хидейоши се извърна стресната. Нене излезе на терасата.

— Негово Височество идва!

Виковете на стражите отекнаха по целия двор. Всеки ден тези хора слизаха на около два часа път надолу покрай реката, за да охраняват околността. Всички изглеждаха безкрайно изтощени от дългия бяг до главната порта, но когато видяха Нене на терасата, веднага завикаха с пълен глас, без дори да изчакат да дойдат по-близо до нея.

— Майко! — извика Нене.

— Нене!

Свекърва и снаха се прегърнаха просълзени. Щастливите им гласове се сляха в един. Старицата се просна по очи пред образа на Канон. Нене коленичи до нея и се поклони доземи.

— Моето момче не те е виждало от дълго време. Изглеждаш малко отпаднала. Иди си среши косата.

— Да, майко.

Нене бързо изтича до стаята си. Среса се, загреба малко вода от бамбуковата тръба, за да си измие лицето и после бързо го изрисува.

Всички хора от домакинството и самураите бяха застанали пред портата, строени по старшинство и възраст, за да посрещнат Хидейоши. Лицата на селяните, стари и млади, надничаха иззад дърветата. Очите им се бяха разширили от любопитство към това, какво ще стане. След кратко време двама изпреварили останалите войници изтичаха до портата и обявиха, че господарят им и неговите придружители скоро ще пристигнат. Щом известиха за това Нене, строиха се в края на редицата. Всички утихнаха. До един чакаха Хидейоши да се появи в далечината. Очите на Нене странно притъмняха, докато стоеше права редом със строя от мъже.

Много скоро пристигнаха куп хора и коне. Въздухът се изпълни с мирис на пот и прах, които се смесиха с шумотевицата и блъскането на хората, събрали се да посрещнат господаря си. За известно време предната порта на храма не се виждаше от тълпата, която поздравяваше мъжете за благополучното им пристигане.

Хидейоши също беше между тях. Късото разстояние до селото бе изминал на кон, но сега пред храма слезе от седлото, подаде поводите на един служител и погледна към групата от деца, застанали на края на редицата вдясно от него.

— В планината трябва да има доста места за игра — обърна се той към тях.

После потупа застаналите наблизо момченца и момиченца по раменете. Всички бяха деца на негови служители и заедно с тях тук бяха техните майки, баби и дядовци. Докато пристъпваше към каменния праг на портата, Хидейоши се усмихна на всички тези хора.

— Е, сега разбирам, че сте живи и здрави. Олекна ми.

Обърна се наляво, където мълчаливо бяха застанали и воините от неговия род. Повиши малко глас.

— Върнах се. Разбирам трудностите, през които сте минали в мое отсъствие. Трябва много да сте преживели.

Воините в редицата се поклониха. Зад храмовата порта, на върха на стълбището, чакаха да го приветстват главните служители и домашните му. Хидейоши просто погледна на двете страни и с усмивката си даде знак, че при него също всичко е наред. Хвърли само бегъл поглед към съпругата си Нене и без да каже нищо, влезе през храмовата порта.