Ейджи Йошикава - Тайко

В същия миг вятърът донесе възглас за добре дошли. Беше Хидейоши. Веднага щом седна пред гостите си, той започна с извиненията:

— Наистина съжалявам, че бях така нелюбезен. Щом се събудих, отидох до главния храм; там, докато ми бръснеха главата — и той се потупа по оголеното теме, — пристигна пратеник от Хосокава Фуджитака със спешно известие за мен. Трябваше да говоря първо с него и да ви накарам да чакате.

Седеше както обикновено, без да мисли за това кому кое място подобава да заеме. Двамата мъже забравиха за официалните поздрави и просто втренчиха поглед в току-що обръснатата глава на Хидейоши, която отразяваше зеленината на дърветата от съседната градина.

— Поне сега ми е хладно на главата в тази жега — добави Хидейоши усмихнат. — Тонзурата е нещо много освежаващо.

И с вид на известно стеснение той потри енергично темето си. Щом видяха, че Хидейоши дори е обръснал главата си заради починалия им общ господар, Укон и Себей забравиха доскорошното си недоволство и по-скоро се засрамиха от своята дребнавост.

Бедата бе там, че всеки път щом погледнеха към Хидейоши, ги напушваше смях. Макар никой вече да не го наричаше „Маймунка“, предишният му прякор и настоящата му физиономия ги развеселяваха.

— Учудвате ни с бързината си — заговори Себей. — Трябва изобщо да не сте спали по пътя от Такамацу дотук. Радваме се да ви видим в добро здраве — завърши той, докато се мъчеше да потисне смеха в гърлото си.

— Всъщност — отвърна благовъзпитано Хидейоши, — сведенията, които ми пращахте, ни бяха от голяма полза. Благодарение на тях можех да следя придвижванията на Акечи и още по-важно — бях уверен, че вие двамата сте мои съюзници.

Нито Себей, нито Укон не бяха толкова наивни да се поддадат на такова ласкателство. Сякаш не чули последната бележка на Хидейоши, те веднага се заеха да му дават съвети.

— Кога ще потегляте за Осака? Там е господарят Нобутака с господаря Нива.

— Сега нямам време да стигна до Осака, а и врагът ни не е там. Тази сутрин пратих вестоносец.

— Господарят Нобутака е третият син на господаря Нобунага. Не би ли трябвало първо да се срещнете с него?

— Аз го моля да дойде тук. Поисках от него да участва в предстоящото сражение. Тази битка ще бъде като възпоменателна служба за господаря Нобунага. Господарят Нобутака е заедно с Нива, така че сметнах за излишно да се придържам към официалностите. Утре той със сигурност ще бъде в стана ни.

— А Икеда Шоню?

— Ще се срещнем и с него. Не съм го виждал лично, но той прати вестоносец, по който уверява, че ни поддържа.

Хидейоши явно бе уверен в подкрепата, която ще получи. Дори Хосокава Фуджитака отказал да премине на страната на Мицухиде, въпреки поканата на последния. Вместо това пратил един от служителите си да каже на Хидейоши, че няма да влезе в съюз с метежника. И Хидейоши тържествуващо обяви на гостите си, че такъв род вярност не само е присъща на всички честни хора, но и дава опора на военното съсловие.

Накрая, след като бяха обсъдили различни други въпроси, Себей и Укон поискаха да предадат на Хидейоши заложниците, които бяха довели със себе си като гаранция за своята вярност.

— Няма нужда от такива неща — отвърна засмян Хидейоши. — Познавам и двама ви добре. Веднага пратете тези деца обратно в крепостите си.

Същият ден Икеда Шоню, който се познаваше с Хидейоши още от ранните им дни в крепостта Кийосу, се присъедини към общите сили. Точно преди да потегли сутринта на бой, Шоню също обръсна главата си.

— Какво? И вие ли сте се обръснал? — попита Хидейоши, щом видя своя приятел.

— По съвпадение и двамата сме постъпили по същия начин.

— Значи мислим еднакво.

Нямаше нужда нито Хидейоши, нито Шоню да казват нещо повече. Последният прибави своите четири хиляди към обединената войска. Хидейоши потегли с армия от десет хиляди души, но сега, след пристигането на двете хиляди на Укон, две хиляди и петстотинте на Себей, хилядата на Хачия и четирихилядния отряд на Икеда, силата му надвишаваше двадесет хиляди.

На първия военен съвет Себей и Укон неочаквано влязоха в спор помежду си. Никой от двамата не искаше да отстъпи.

— Стар самурайски обичай е челните отряди да се водят от господаря на онази крепост, която се намира най-близо до неприятеля — настояваше Укон. — Няма никаква причина моите хора да вървят след тези на Себей.

Но Себей отказваше да отстъпи.

— Мястото в битката няма нищо общо с това колко близо до противника е нечия крепост. От значение са размерът на отрядите и качествата на техния предводител.