Ейджи Йошикава - Тайко

За десет дни от смъртта на Нобунага положението в страната рязко се промени. В Киото след случката в храма Хоно хората изпитваха непрестанно безпокойство. Двамата старши военачалници на Нобунага, Шибата Кацуие и Такигава Кадзумасу, бяха надалеч; Токугава Иеясу се оттегли в собствената си област; за Хосокава Фуджитака и Цуцуи Джункей не беше ясно чия страна са взели, а Нива Нагахиде бе в Осака.

На единадесети сутринта като вятър се разнесе слухът, че войската на Хидейоши е пристигнала в Амагазаки, до Киото. Мнозина не можеха да повярват. Имаше и други слухове — че господарят Иеясу е тръгнал на запад, че Нобуо, най-големият от оцелелите синове на Нобунага, подготвя ответен удар, че тук или там Акечи вече са влезли в сражение. Най-правдоподобна изглеждаше мълвата, че войската на Хидейоши още е задържана от Мори при Такамацу. Само онези, които добре познаваха Хидейоши, не се заблуждаваха по този начин.

Умението, което той прояви през последните пет години в похода срещу западните области, накара много от останалите пълководци на Нобунага да го оценят по достойнство. Между тези бяха Нива Нагахиде, Накагава Себей, Такаяма Укон и Икеда Шоню. В неотстъпчивостта на Хидейоши пред толкова много изпитания те виждаха непреклонна преданост към предишния им господар. Щом чуха, че е сключил мир с Мори и сега с пълна скорост настъпва към столицата, те с радост си помислиха, че очакванията им са се оправдали. Докато Хидейоши напредваше на изток, те му пратиха бързи съобщения, като го подканваха да бърза и го осведомяваха за последните придвижвания на отрядите на Акечи.

Щом пристигна в Амагасаки, Накагава Себей и Такаяма Укон и двамата събраха част от отрядите си и посетиха стана му.

Когато двамата военачалници пристигнаха, самураите на стража пред входа изглежда не се зарадваха много на присъствието им и не се разбързаха да съобщят за тях господаря си.

— Негово Височество тъкмо сега си почива — осведомиха те гостите.

Двамата мъже бяха стреснати. Добре знаеха колко са нужни сега на Хидейоши като съюзници. Ако преминеха на негова страна, военната му сила щеше да се удвои, а освен това разположените наблизо техни крепости владееха подстъпите към Киото. Тези две ключови укрепления, разположени почти в средата на вражеската територия, биха осигурили на Хидейоши огромно стратегическо и военно преимущество.

Ето защо с идването си в стана те приемаха за напълно естествено той сам да излезе да ги посрещне. Сега можеха само да чакат. В това време наблюдаваха влизащите и излизащите през портата. Навътре и навън постоянно сновяха вестоносци. Накамура Себей различи между тях един познат самурай.

— Този не е ли човек на Хосокава? — промърмори той.

Добре се знаеше, че отношенията между Мицухиде и Хосокава Фуджитака са много близки. Двамата от дълги години бяха приятели, а семействата им — сродени помежду си.

„Какво прави един пратеник на Хосокава тук?“, зачуди се наум Себей. Този въпрос засягаше не само двамата пълководци, които чакаха да се срещнат с Хидейоши, а и цялата страна.

— Казаха, че господарят Хидейоши спи, но аз мисля, че е буден. Каквото и да прави сега, се показва доста неучтив — оплака се Укон.

Тъкмо се канеха да си вървят, когато един от оръженосците на Хидейоши изтича при тях и ги покани в храма, който служеше за жилище на неговия господар. В стаята, където ги въведоха, нямаше никого, но сигурно беше, че от известно време Хидейоши е буден. От стаите на игумена се носеше гръмък смях. Двамата военачалници не бяха очаквали точно такъв прием. Бързаха насам, за да се съюзят с Хидейоши и да ударят по Мицухиде. Укон изглеждаше раздразнен и по лицето му се изписа лека горчивина; изражението на Себей бе кисело.

Тежката лятна горещина усили недоволството им. Дъждовният сезон вече би трябвало да е преминал, но въздухът си оставаше все така влажен. Облаците кръстосваха неспокойно по небето, сякаш разтревожени за участта на страната. От време на време слънцето се показваше помежду им с такъв блясък, че човек направо можеше да хване треска.

— Горещо е, Себей — отбеляза Укон.

— Да, и изобщо не духа вятър.

Естествено и двамата бяха целите в доспехи. Макар новото въоръжение да бе станало по-леко и удобно, нямаше съмнение, че под кожените им нагръдници се стичат потоци от пот.

Себей отвори ветрилото си, за да се разхлади. После, да подчертаят, че не стоят по-ниско от Хидейоши, двамата мъже се преместиха на мястото, запазено за гости от най-висок ранг.