Ейджи Йошикава - Тайко

— Точно така — отвърна любезно военачалникът. — Аз съм Шимидзу Мунехару. Дошъл съм, както предвижда споразумението за мир, да си направя сепуку.

— Имам да ви кажа още нещо. Моля, почакайте за малко — помоли Мосуке. — Приближете още лодката — нареди той на служителя, който държеше веслото в Мунехаровия съд.

Страните на лодките леко се блъснаха една в друга.

След това Мосуке заговори с тържествен глас:

— Имам за вас послание от господаря Хидейоши. Без да бяхте приели молбата ни, мирът щеше да е невъзможен. Дългата обсада трябва да ви е изтощила. Господарят моли да приемете тези дарове като малък израз на неговото уважение. Не се тревожете, ако слънцето напредне. Моля ви да се сбогувате с живота спокойно, когато вие желаете.

От едната лодка в другата бяха прехвърлени буренце с най-добро саке и голям брой изискани ястия.

Лицето на Мунехару просветна от радост.

— Това е неочаквано за мен. Щом такова е желанието на господаря Хидейоши, с удоволствие ще опитам от блюдата.

Взе си от сакето и наля чаши на спътниците си.

— Сигурно понеже от доста време не бях пил такова хубаво саке, но сега се чувствам малко пиян. Извинете невъзпитаността ми, генерал Хорио, но бих искал да изиграя и един последен танц.

После се обърна към придружителите си и попита:

— Нямаме барабан, но бихте ли могли да пляскате и да припявате?

Изправи се в малката лодка и разтвори едно бяло ветрило. Дъното се разклати леко от движенията му под ритъма на пляскащите ръце. По езерото се появиха леки вълнички. Мосуке нямаше сила да го погледне и провеси глава.

Веднага щом пеенето спря, Мунехару отново се обади с ясен глас:

— Моля, гледайте внимателно, генерал Мосуке.

Свидетелят вдигна поглед и видя, че Мунехару е коленичил и разрязал стомаха си със сабята право по средата. Докато говореше, вътрешността на лодката цялата почервеня от кръвта му.

— И аз идвам с теб, братко! — извика Гесшо и също заби сабята под гърдите си.

След това служителите на Мунехару предадоха на Мосуке кутия с неговата отрязана глава. Върнаха се в Такамацу и последваха господаря си в отвъдното.

Щом пристигна в храма Джихоин, Мосуке разказа на Хидейоши за сепукуто на Мунехару и остави главата му пред неговото походно столче.

— Толкова жалко е това — възкликна Хидейоши. — Мунехару бе превъзходен самурай.

Никога не бе изглеждал по-развълнуван. Скоро след това обаче повика Екей при себе си. Щом монахът дойде, Хидейоши веднага му показа един изписан лист хартия.

— Сега остава само да си разменим писмени обещания. Погледнете какво съм написал и аз после ще пратя вестоносец за обещанието на Мори.

Екей прегледа листа и почтително го върна на Хидейоши. Този помоли за четка и се подписа. След това поряза малкото си пръстче и скрепи подписа си с кръв. Договорът бе готов.

След няколко часа над стана на Мори премина вълна удивление и разочарование. Узнали бяха за смъртта на Нобунага. Онази част от обкръжението на Терумото, която по начало се противопоставяше на мира, сега настоя за незабавно нападение над Хидейоши.

— Бяхме измамени!

— Това копеле успя да ни излъже!

— Да скъсаме този договор на парчета!

— Не са ни измамили — отвърна твърдо Кобаякава. — Ние, а не Хидейоши, започнахме преговори за мир. А и е нямало начин той да предвиди това злощастие в Киото.

Брат му Кикава, поддръжник на онези, които настояваха за подновяване на сраженията, се обърна към Терумото:

— Смъртта на Нобунага значи гибел за отрядите на Ода. Сега те няма да могат да се мерят с нашите. А Хидейоши е най-вероятният наследник на Нобунага и сега ще е най-лесно да го нападнем, още повече като се вземе предвид колко е слаб тилът му. Направим ли това, властта над Империята ще бъде в наши ръце.

— Не, не съм съгласен — възрази Кобаякава. — Сега Хидейоши е единственият, който може да възстанови реда и спокойствието. Освен това стара самурайска поговорка е да не нападаш врага си, когато скърби. Ако сега нарушим договора, нападнем го и той оцелее, след това ще се върне на запад, за да си отмъсти.

— Но не можем да си позволим да изпускаме тази възможност — настоя Кикава.

Като последно средство да подкрепи думите си Кобаякава напомни предсмъртната заръка на техния предишен господар: „Родът трябва да защитава своите собствени граници. Колкото и силни и могъщи да станем, не бива да излизаме вън от западните области.“

Дойде време повелителят на Мори да вземе решението си.